Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изпратих децата си да пазаруват със списък, бележката ме накара да подскоча
  • Новини

Изпратих децата си да пазаруват със списък, бележката ме накара да подскоча

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2022
dsadascaecascas.jpg

В редакцията на Sofia24.bg получихме сигнал от наш читател, който за съжаление ще кажем, че е нещо, което констатира всеки един от нас ежедневно, но считаме за важно да го споделим с вас.

Разтревожена домакиня написа:

Не знам за каква официална инфлация говорите всеки ден вие медиите, но действителната е доста различна.

Изпратих децата си със списък за пазаруване в Billa. Точно написах от какво и колко да вземат. Преди в скоби давах и пояснения от сорта – не взимай нарязани мезета над 14.00 лв/кг, но вече не го правя, защото не мога да гадая с какви етикети осъмват магазините сутрин.

Не изпускай тези оферти:

Та, по-същество. Изпълняват децата списъка, носят бележката и аз не мога да повярвам на очите си, подскочих. Кутийка маргарин вече струва 4.75 лева. Голямата опаковка ни стига за повече от месец и със сигурност преди беше не повече от 3.00 лева.

В същото време купили /децата/ и немско масло, на промоция – от 6.99 на 4.90 лева.

Какво се случва? До кога, всяко влизане в магазина ще ни изненадва. и то неприятно?

Споделям с вас, не защото ще ми дадете отговор, а защото излизам от кожата си и не знам как ще го караме в бъдеще.

Само един съвет да дам към останалите родители – не пращайте децата си сами в магазина, защото едно отиване може да „счупи“ бюджета ви.

Още за пари:

Ще Ви споделим информация как бързо да проверявате онлайн с колко ви е увеличена пенсията и каква е тя в момента. Това се случва директно в сайта на НОИ ( Национален осигурителен институт ) Тази нова опция е добавена тази година и има за цел да улесни много пенсионери.

За да се възползвате от услуга която е напълно безплатна имате нужда да имате ПИК от НОИ и разбира се да си знаете ЕГТ-то.

Всеки от нас си знае ЕГН-то и няма нужда да ходи да си изкарва. Но с този персонален идентификационен код ( ПИК ) не е точно така, той трябва да бъде изкаран допълнително за да ползвате услугите на Националения осигурителен институт ( НОИ ). Важно да е да се знае, че този ПИК код не се изпращат по пощата.

Трябва да го получите на място, става доста бързо стига да няма опашка. Цитираме какво са написали от НОИ за ПИК-кодовете „Осигурените лица получават от Националния осигурителен институт (НОИ) 10-значен буквено-цифрен персонален идентификационен код (ПИК) лично или чрез упълномощено лице, без да е необходимо предварително да попълват заявление на хартиен носител.

Когато лицата идват лично в териториално поделение на НОИ или в негов филиал, постоянно или изнесено работно място или приемна за издаването на ПИК, е необходимо да представят само лична карта.

С оглед защита на данните, представляващи информация за икономическата идентичност по смисъла на Закона за защита на личните данни, издаването на ПИК чрез упълномощено лице се извършва само чрез представяне на изрично, нотариално заверено пълномощно.

В тези случаи се прилага копие от пълномощното, което задължително се съпоставя с оригиналния документ и остава на съхранение в ТП на НОИ. Изпратени по пощата документи и искания за издаване на ПИК не се обработват.“

Надяваме се да сме дали разбираемо информацията и да сте доволни. След като вече имате своя ПИК код.
При наличието на ПИК и ЕНГ – посетете страницата: https://apps2.nssi.bg/PensionsReports/

На тази страница, ще видите справка за актуално състояние на изплащаните пенсии и добавки по ЕГН и ПИК. Молим да споделите тази статия като така оценявате труда и времето което сме отделили за да я създадем. Благодарим Ви!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кубрат Пулев накара цяла България да настръхне с думите си, народът се замисли
Next: Зрителите в шок! Нещо неузнаваемо се случи с дъщерята на Мартина Вачкова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.