Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Изпратих дъщеря си на рожден ден на приятелка и когато отидох да я взема, тя се затича към мен и ме помоли да си тръгнем възможно най-скоро
  • Без категория

Изпратих дъщеря си на рожден ден на приятелка и когато отидох да я взема, тя се затича към мен и ме помоли да си тръгнем възможно най-скоро

Иван Димитров Пешев декември 13, 2024
Screenshot_24

Със съпруга ми се запознахме преди девет години и от самото начало не отлагахме да се оженим. Няколко месеца след като се запознахме, се оженихме и скоро ни се роди дъщеря. Сега тя е на осем години.

Никога не съм съжалявала, че съм се омъжила толкова млада и съм имала деца на такава ранна възраст. Дъщеря ми, Илона, е много спокойна по природа и никога няма да я видите да избухва. Със съпруга ми обърнахме специално внимание на възпитанието ѝ, тъй като в днешно време децата растат бързо и не е ясно какво се върти в главите им.

Илона няма много приятели, защото постоянно ѝ повтарям да не се доверява на никого. Тя има само две приятелки, но и от тях се държи на разстояние, за да не се разочарова по-късно.

„Мамо, слушай, Кристина ме покани на рождения си ден. Моля те, мога ли да отида този път?“ – попита дъщеря ми.

„Скъпа, с баща ти ще поговорим за това и ще помислим какво да правим“ – казах аз. Със съпруга ми решихме този път да я пуснем, но само за два часа. Тя беше много щастлива.

Отидох до магазина и купих тениска и бонбони за подарък. Всичко това ми струваше малка сума пари. Тя взе подаръка, а съпругът ми я заведе на рождения ден. Минаха два часа и аз отидох да взема Илона. Когато отидох до дома им, за да взема дъщеря си, тя се затича към мен и ме помоли да си тръгнем възможно най-скоро.

Бях изненадана, защото тя наистина искаше да присъства на рождения ден на приятелката си. Поканиха ме на чаша кафе и аз реших да не отказвам на майката на момичето, чийто рожден ден наближаваше.

Тогава ми стана ясно, че Илона е гладна, тъй като не бяха се почерпили с нищо, дори с обикновени бисквити. Излязохме от къщата на приятелката ѝ и се отправихме към нашата. По пътя Илона ми разказа как всъщност е протекло събитието и защо е искала да се прибере у дома.

„Мамо, момичетата и другите приятелки на Кристина ме обиждаха и ми се подиграваха. Кристина дори каза, че ме е поканила на партито, за да ме накара да се почувствам зле. И всички ядоха сладкиши, а аз не получих нито един“ – каза Илона с възмущение.

Съжалих дъщеря си, но, както казах, не всички родители знаят как да възпитават децата си правилно. Успокоих Илона и ѝ обясних, че Кристина вече не може да бъде нейна приятелка, и тя ме разбра.

Continue Reading

Previous: Легендата на попфолка Румяна щеше да навърши 59 години! Дъщеря й: Беше невероятна майка
Next: Ние с жена ми взехме важно решение: да оставим децата без наследство. Нека това им послужи като урок!

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.