Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изпуснаха Дончева в БТВ и стана страшно: Хората на Кирил не дават друг да си играе с камиончето им
  • Новини

Изпуснаха Дончева в БТВ и стана страшно: Хората на Кирил не дават друг да си играе с камиончето им

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
dodsdsncnnehe.jpg

„Практически няма шанс за съставяне на нов кабинет. Децата от детската градина от ПП са загубили едно камионче и не искат друг да си играе с него. Те са толкова опитни и празнословни, колкото Явор Божанков от БСП.

Реакцията на ПП е като на Слави Трифонов от миналата година. Не е сериозно да поставяш условието Бойко Рашков да е шеф на КПКОНПИ, за да подкрепяш ново правителство“, това коментира пред БТВ лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева .

По думите ѝ, ако Радев беше дал мандата на ДБ е щял да бъде обвинен в дребнавост.

„ПП изгърмяха първия мандат с доста елементарно и левашко подхождане. Тези хора искат като Слави Трифонов – всички да са „за“ техните предложения. Когато си търсиш гласове, трябва да имаш гъвкав подход. 6 месеца управляваш без програма и като се сурна правителството, се сетиха, че им трябвала. За какво им е?

Миналата година на дневен ред беше Слави Трифонов, когато хората му даваха доверие, защото не вярваха, че той не може, а за нас беше ясно още от първия ден, че е така. Същата сценка ще се случи и с ПП.

Младите виждат себе си във връстниците си във властта. Има и възрастни, които може да са баби и дядовци на „промяната“ и казват „нека да ги оставим младите“, допълни тя, като подчерта, че това нещо го е виждала при Жан Виденов.

„Какъв лидер е Кирил Петков? Той няма логическо изречение. За 6 месеца не са приели 2 параграфа, а сега щели да приемат 22 закона за плана за възстановяване.

Знам го от кухнята – тези момчета не разбират от държава и позволяват на ГЕРБ да ги подритва като плажна топка. Законите им се пишат от няколко адвокатски кантори. Къде е казано, че може така? Назначаването на Бойко Рашков в КПКОНПИ е само неистовото желание да го махнат от МВР.

Тези момчета и момичета са класически пример за деца, които много си играят на компютъра и виртуално садят домати. Освен да предизвикват у мен смях, се сещам за Тодор Живков и за фразата му „приземяване, приземяване, приземяване“. Тези хора ще ни докарат до продоволствена криза“, категорично заяви Дончева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Морето ни е хубаво, въздухът – чист, по-евтино е. Защо трябва да си харчим парите в Гърция или Турция
Next: Дяволът и наркотиците владеят днешните политици! Кирил Петков бе заклеймен!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.