Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изпуснаха Дончева в БТВ и стана страшно: Хората на Кирил не дават друг да си играе с камиончето им
  • Новини

Изпуснаха Дончева в БТВ и стана страшно: Хората на Кирил не дават друг да си играе с камиончето им

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
dodsdsncnnehe.jpg

„Практически няма шанс за съставяне на нов кабинет. Децата от детската градина от ПП са загубили едно камионче и не искат друг да си играе с него. Те са толкова опитни и празнословни, колкото Явор Божанков от БСП.

Реакцията на ПП е като на Слави Трифонов от миналата година. Не е сериозно да поставяш условието Бойко Рашков да е шеф на КПКОНПИ, за да подкрепяш ново правителство“, това коментира пред БТВ лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева .

По думите ѝ, ако Радев беше дал мандата на ДБ е щял да бъде обвинен в дребнавост.

„ПП изгърмяха първия мандат с доста елементарно и левашко подхождане. Тези хора искат като Слави Трифонов – всички да са „за“ техните предложения. Когато си търсиш гласове, трябва да имаш гъвкав подход. 6 месеца управляваш без програма и като се сурна правителството, се сетиха, че им трябвала. За какво им е?

Миналата година на дневен ред беше Слави Трифонов, когато хората му даваха доверие, защото не вярваха, че той не може, а за нас беше ясно още от първия ден, че е така. Същата сценка ще се случи и с ПП.

Младите виждат себе си във връстниците си във властта. Има и възрастни, които може да са баби и дядовци на „промяната“ и казват „нека да ги оставим младите“, допълни тя, като подчерта, че това нещо го е виждала при Жан Виденов.

„Какъв лидер е Кирил Петков? Той няма логическо изречение. За 6 месеца не са приели 2 параграфа, а сега щели да приемат 22 закона за плана за възстановяване.

Знам го от кухнята – тези момчета не разбират от държава и позволяват на ГЕРБ да ги подритва като плажна топка. Законите им се пишат от няколко адвокатски кантори. Къде е казано, че може така? Назначаването на Бойко Рашков в КПКОНПИ е само неистовото желание да го махнат от МВР.

Тези момчета и момичета са класически пример за деца, които много си играят на компютъра и виртуално садят домати. Освен да предизвикват у мен смях, се сещам за Тодор Живков и за фразата му „приземяване, приземяване, приземяване“. Тези хора ще ни докарат до продоволствена криза“, категорично заяви Дончева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Морето ни е хубаво, въздухът – чист, по-евтино е. Защо трябва да си харчим парите в Гърция или Турция
Next: Дяволът и наркотиците владеят днешните политици! Кирил Петков бе заклеймен!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.