Ще ви разкажа за нещо много интересно, което се случи в Румъния и е местна сензация. Става въпрос за доста странна и сюрреалистична история, но пък напълно истинска!
Главен герой в нея е Василе Горгос, мъж, изчезнал преди 30 години. Тогава е на 63, живее в селската част на Румъния в село Бухочи. В началото на никой не му прави впечатление, защото е продавач на добитък и често ходи по различни гравове и панаири, за да се договаря. Той правил много такива пътувания, винаги се връщал навреме и без проблеми.
Пред 1991 година обаче тръгва на път, взима си билет за влака и казва, че до няколко дни ще се върне. Тогава го виждат за последно и той не се връща в уречения срок.
Роднините му докладват на полицията, че го няма. Търсенето обаче не води до резултат. В доклада пише, че най-вероятно Василе е станал жертва на бандити. В селото му отслужват панахида и го смятат за починал.
Не изпускай тези оферти:
И това остава така до месец август, 2021 година. В един неделен следобед, тих и спокоен, пред къщата на семейство Горгос спира непозната кола. От нея е избутан стар човек. Този човек…
Се оказва 93-годишният Василе горгос. Носи същите дрехи, с които е изчезнал преди 30 години.
Колата веднага отпрашва. Съседи видяли сцената, но останали в шок, за да си спомнят нейния номер или лика на шофьора. Друг не излиза от колата освен Горгос. Семейството му чува данданията и излиза. Те разпознават стареца и изпадат в шок. Освен, че носи старите си дрехи, в джоба му се намира билета за влак, който е купил преди 30 години.
Той обаче не ги разпознава. И не си спомня къде е бил през всичките тези години и какво е станало. Външният вид обаче е добър – чист е, не е отслабнал, грижили са се добре за него.
В дрехите му е намерена и старата му лична карта. Специалистите смятат, че паметта му е изчезнала заради неврологичен характер.
Когато репортери го питат къде е бил, той просто казва:
„Бях у дома.“.
Спомня си само събитията, преди изчезването му.
Още новини:
Наказанието за убийството на студента по медицина Михаил Стоянов в Борисовата градина на 30 септември 2008 г. изтече и след него остана само мъката на майката на момчето.
В началото на юли 2018 г. ВКС намали присъдите на подсъдимите за престъплението – от 15 г.
на 10 г. затвор за Александър Георгиев и от 6 г. на 4,6 г. решетки за Радослав Кирчев. Обвинителният акт срещу тях бе внесен през декември 2012 г. след дълги години на разследване и дори погрешен обвиняем.
Пътят
Към 21 ч. на 30 септември Мишо излиза от дома си в жк „Младост 3“, като казва на майка си Христина, че иска малко да си почине от четенето за държавния изпит, който му предстои, и че скоро ще се прибере. Около половин час по-късно той среща кръвожадна наказателна бригада, която отнема живота му, пише „Телеграф“.
Няколко момчета, които се изживяват като „чистачи на гейове“ в Борисовата градина, припознават Михаил като такъв и абсолютно безпричинно го нападат там. Години по-късно един от тях ще разкаже в полицията, че си направили наказателен отряд, събирали се и плашели хомосексуалните в Борисовата градина. Как са преценявали кой какъв е, не обясняват. Радослав Кирчев-Рацата и Александър Георгиев-Джи срещат двама мъже на алея и без да знаят дори, че те са познати помежду си, се нахвърлят върху единия.
Започва ритане и бой. Мъжът пада и стене, хърка и диша тежко. Млатенето не спира, вземат му мобилния телефон и документи. Нападателите бягат. Разделят се на кино „Изток“ и групата спира да се събира да плаши хомосексуалисти в парка.
Стаяване
Членовете на бандата се разбират да не казват на никого какво се е случило в парка. Всеки трябва да има версия къде е бил по време на нападението. Безжизненото тяло на Михаил е открито на 1 октомври. Започва разследване и още в началото криминалистите се отклоняват в грешна посока.
Върху дрехите на мъртвия Михаил те намират косъм. По морфологично сходство достигат до един от най-близките приятели на жертвата – Явор Борисов. Няколко седмици по-късно експертизите променят посоката на разследването. След изготвяне на ДНК експертиза е установено по категоричен начин, че косъмът не е на Явор. Обвиненията спрямо него са свалени.
Застой
Без заподозрян разследването спира и влиза в задънена улица. То продължава почти 4 г. Когато Стоянов е открит мъртъв в една от алеите на Борисовата градина, в него не са намерени мобилен телефон и документи. Профилът на жертвата не дава никаква яснота на разследващите защо някой може да го е убил. Михаил е кротък, спокоен и организиран младеж, с отличен успех като студент последна година в Медицинската академия, с малко, но добре подбрани приятели.
Насока
Именно телефонът, който биячите взимат от жертвата си, по-късно се оказва основното доказателство, което насочва разследващите. След време телефонът е активиран и полицаите стигат до Радослав Кирчев и Александър Георгиев. Според разследващите Кирчев и Георгиев са нанесли смъртоносни удари на студента по медицина. Единият го хванал за главата и започнал да го души, като с двете си ръце силно го притиснал в областта на шията около гръкляна.
Михаил се съпротивлявал, затова другият му затиснал ноздрите и устата. Така след известно време Михаил престанал да се съпротивлява, защото се задушил. Смъртта му е настъпила по особено мъчителен начин и до последно е осъзнавал всичко, което става с него. Според прокуратурата убийството е по хулигански подбуди – да се покаже перчене, самоцелна демонстрация на сила и на явно незачитане на морала в обществото.
Полицаи коментираха тогава, че има и други пострадали при набези в Борисовата градина, за щастие само с нанесени телесни повреди и отнети вещи. Жертва на нападенията са не само хора с хомосексуална ориентация.
Процесът
На първа инстанция Софийският градски съд осъди Александър Георгиев на 13 г. затвор, а Радослав Кирчев – на 4 г. и 10 месеца. Апелативният съд увеличи наказанията съответно на 15 и на 6 г. затвор. През 2018 г. ВКС се произнесе окончателно, намалявайки ги.
Майката
„Всичките пари на света да ми дадат – аз не съм го купила това дете, аз съм го създала, аз съм го гледала, аз съм видяла първите три крачки на прохождане, как се вдигаше на пръсти и с пръстче достигаше да отвори вратата, как се радваше, как изживяваше… тези моменти за мене са безценни“, коментира пред журналисти майката на убития студент.
Почернената жена заяви още: „Не трябва да се убиват хора безпричинно само защото някой не ни харесва. Ако разсъждаваме така и започнем да прочистваме, както те (задържаните – б.р.) са казали, значи и ние трябва да прочистваме от убийци, защото доста станаха убийците в тази държава“.
Правозащитните организации Български хелзинкски комитет и Амнести Интърнешънъл подеха международна кампания срещу бавното правосъдие по случая на Михаил Стоянов.
Съдът в Страсбург
На 14 юни 2022 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение, с което настоява България да запише в НК, че престъпленията на хомофобска основа са утежняващо вината обстоятелство. ЕСПЧ отбелязва, че българският съд е установил вината на нападателите на Михаил Стоянов и ги е осъдил, без да отчита обстоятелството, че престъплението е извършено от хомофобски подбуди, защото НК у нас не прави подобна разлика при убийствата.
Допълва се, че произнесените присъди са били под законовия минимум заради чистото съдебно минало на убийците и това, че са млади. ЕСПЧ постанови, че в случая със Стоянов са били нарушени забраната за дискриминация и правото на живот и присъди България да изплати на майката обезщетение от 7000 евро неимуществени вреди и 3183,90 евро разноски.