Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева гостува в предаването „Събуди се“ по „Нова телевизия“. Тя направи интересна равносметка на живота си броени дни преди да навърши 60 години на 15 март.
„Не мога да ходя спокойно, да се наслаждавам на живота.
Не приемам трудностите като несправедливост, а като предизвикателство. Сега мога да кажа, че съм по-трезва, по-спокойна, по-мъдра. Благодарна съм на съдбата си съм щастлива да бъда истинска бунтарка“, призна Раева.
„Златен олимпийски медал ми беше фиксидея и се радвам, че я постигнах. След спечелването на титлата настана хармония в душата ми. Моята самонадеяност дразни мнозина, но аз съм такава. Имаше само един момент, в който се смирих. Това беше в Токио, когато чаках да излезе оценката на Русия. Не мога да опиша този момент. Бог ме е избрал аз да мина през този ад.“
„Никога не ми е минавало през ума да се откажа, въпреки че бях замеряна с какво ли не и мнозина чакаха момента да ме разкъсат. Господ праща най-тежките изпитания на любимците си. Винаги съм го знаела. Сънувах много интересен сън преди Олимпиадата, свързан с Русия и Ирина Винер. Но още не е дошло времето да го разкажа. Знаех, че сме най-силни, но се страхувах.“
„През 1995 година преживях тежък здравословен проблем. Имах тотален психологически срив – тремори, паник атаки. Всеки ден умирах по няколко пъти, всеки ден идваше Бърза помощ. Преживяла съм и две много тежки катастрофи. При едната колата ми се въртя по таван“, призна шефката на родната художествена гимнастика.
„Зад гърба ми е и една много тежка операция, при която загубих много количество кръв и бях на косъмче от отвъдното. Тогава Наско беше неотлъчно до мен, той ми помогна много. Ходихме къде ли не, само на Рупите при Ванга няколко пъти. Вярвах ѝ много и тогава тя ми каза – нищо ти няма, трябва да отидеш на баир и само да слушаш пилците. Затова отидох на Сърница в Родопите. Сутрин ставах в 4 часа сутринта и слушах птичките как пеят, наблюдавах природата как се събужда. Спрях да пуша и да пия алкохол. Наско беше вдигнал ръце от мен, а и не само той.“
„За любовта с Наско мога да говоря много. Той е моята страст, моят ангел-хранител. Тази година ще честваме 40 години от нашия брак, това е моят човек. Мога да разкажа много интересен случай от началото на нашата любов.
Бяхме на 22-23 години, когато коли на УБО започнаха да ни следят нас. Продължи един месец, а в началото ние дори не знаехме. Един левскар каза на Наско – имаш опашка от ченгета, внимавай.
След тренировка той ме взимаше от залата на „Герена“ и забелязахме, че винаги има кола зад нас. Затова започнахме да си играем – минавахме на червено, криехме се в гаражи. Няколко месеца след това разбрахме, че един човек е написал донос срещу Наско – бил се занимавал с продажба на видеокасети. После по пътя имахме много перипетии, които продължават и до сега с нашия Левски и моите амбиции в гимнастиката“, сподели Илиана Раева.
„Загубата на майка ми продължава да бъде непреодолима бездна. Копнея да я прегърна, да ѝ хвана ръчичките, както в болницата преди да си отиде. На 90- годишнината на татко си мислех, че тя е с нас.“
„Минава ми мисълта да се откажа, но усещам страх. Всички около мен не ми дават да го направя, но аз не мога безкрайно да се занимавам с това нещо и затова работя в тази посока. Невяна Владинова, която е мой заместник, идва навсякъде с мен на всички срещи. Искам да слуша, да се учи, след това си говорим. Тя показва изключителен интелект, а аз вярвам в младите“, призна Раева.