Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Илиана Раева: Честито ти, българино! Ние сме робски души! На добър път към
  • Новини

Илиана Раева: Честито ти, българино! Ние сме робски души! На добър път към

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
iariairiasvasv.jpg

Снимка: Булфото

Илиана Раева явно не е радостна от резултатите от изборите.

„Честито ти, българино!
На добър път към миналото…“

Така започва пост на президента на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева.

Не изпускай тези оферти:

„Искрено поздравявам турците за поредния изнесен урок насред България… и извън нея.

Поздравления за ПП, които удържаха въпреки цялата мощна организация и помия срещу тях! Респект, млади и прекрасни хора!
Рашков го нямаше и мъртвите се завърнаха и пак гласуваха.

Всъщност… ние сме едни робски души, които си заслужават съдбата.

Дано поне има грам мисъл и България запази европейската си ориентация.
Хайде, празнувайте“, продължава публикацията й.

Още политика:

Мая Манолова загуби изборите, но спечели нещо голямо. Вотът за Изправи се България само 1.01%, но той е напълно достатъчен, за да получава партията държавна субсидия, сочат окончателните данни на ЦИК за резултата от парламентарните избори в неделя.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която изненадващо не се класира в НС, тъй като получи 3.83% от гласовете, също ще получава партийна субсидия. Но тя винаги връща на държавата огромната част от сумата. Хората на Слави спазват решенията на референдума, който организираха. В него българите казаха, че партиите трябва да вземат по 1 лев на глас, а не по 8 както е сега.

Субсидия вече няма да взимат ВМРО-БНД. На предните избори те имаха 1.08%, но сега паднаха на 0.81%.

Още политика:

ЦИК обяви резултатите от изборите на 2 октомври при 100 процента обработени секционни протоколи. Вече е ясно кой с колко влиза в парламента и че съставянето на редовно правителство ще е трудна, ако не и невъзможна задача.

Естествено, фокусът е върху седемте партии, които влизат в 48-ото Народно събрание – ГЕРБ, ПП, ДПС, Възраждане, БСП, Демократична България и Български възход. До дъното на таблицата, ако се изразим на футболен жаргон, обаче почти никой не стига.

Кои са партиите, които са получили най-ниска подкрепа на изборите?

Абсолютният шампион отзад напред е партията, която през миналата година влезе в ролята на мандатоносител на политическия проект „Българско лято“на бизнесмена изгнаник Васил Божков. Става дума за Българско национално обединение (БНО). Формацията с лидер Георги Георгиев – Готи е получила всичко на всичко 1671 гласа.

Готи всъщност е с богат политически опит – пробвал се е на предишни избори за кмет на София, за парламентарист и дори за президент на републиката. На един от предизборните си плакати дори позира чисто гол с тиква, прикриваща срамотиите му. И това обаче не помогна да постигне добър резултат.

Подкрепата за БНО в проценти е равна на нищожните 0,07 процента. Също толкова получават и още две партии, но с малко повече абсолютни гласове. Това са партиите Правото и Български национален съюз. За първата са гласували 1758 души, а за втората 1850.

Смешно ниска е подкрепата и за партии като Народна партия истината и само истината, БТР, Национално движение Единство, НФСБ на Валери Симеонов и МИР на Симеон Славчев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите на Гласът на България: Дара и Галена не са за там
Next: Бивш шеф на ЦРУ изправи българските служби на нокти: Ако Путин използва ядрено оръжие, САЩ ще унищожат армията и флота му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.