Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имотният балон ще се спука всеки момент! Ето какво ще се случи с цената на жилищата
  • Новини

Имотният балон ще се спука всеки момент! Ето какво ще се случи с цената на жилищата

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
basslqwriqwrslrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Очакваме фаза на спад в класическия бизнес цикъл, като първите потърпевши индустрии ще бъдат имотите, ще ги последва банковото кредитиране, свиване на достъпа до капитал, но заедно с тях ще бъдат ударени и всички индустрии, които са разчитали на рисково финансиране. Това каза Георги Стоев, съосновател и председател на Trakia Tech, пред Bloomberg TV Bulgaria.

 

„Ако разделим диверсификацията на три големи групи – добивни, суровинни и технологични компании, влизаме в период, в който със сигурност компаниите от първата група ще бъде по-предпочитана от гледна точка на менажиране на риска“.

Имотният сектор винаги е първият, който сигнализира за криза и първият, който „отнася“ свиването на кредитирането, каза Стоев.

По думите му в момента сме в по-различна среда в сравнение с миналия имотен балон, който се спука с тежки последствия, защото експозицията към ваканционни имоти, чиито цени тогава спаднаха в пъти, не е толкова голяма.

 

„Сега сме в ситуация, в която ефектът ще бъде в големите градове, където имотите традиционно не носят толкова голям риск. Въпреки това в години на свиване на търсенето, най-вече поради свиване на ипотечното кредитиране, спад от порядъка на 20-25% е очакван и е в рамките на нормалния цикъл„, каза Стоев.

„В момента се наблюдава значително влошаване на бизнес климата от гледна точка на планове за нови инвестиции. Живеем в ситуация на рязко скочила несигурност и тежка непредвидимост в много слоеве на политиката и на икономическия живот. В началото сме на рецесионната вълна. Цикълът от инфлационен и изкуствено подемен отива в посока на стагниране“, заяви той.

 

„В настоящата ситуация компаниите, които са по-добре защитени са тези, които имат по-добре установени пазарни капацитети да добиват суровини“, коментира Стоев.

 

„Но е добре суровинните компании да бъдат разделени на две. От една страна стоят тези, които разчитат на нетехнологични фактори за ръст, а не на висока производителност. Те не са в благоприятна позиция за растеж в сегашната фаза на цикъла.

 

От друга страна компании, които са инвестирали в по-добри технологии, в по-добра производителност на всяко работно място, ще бъдат по-предпочитани, както от капитала, така и от хората, които биха искали да работят при тях на по-високи заплати“, поясни експертът и допълни:

„Всички компании, които разчитат на ново финансиране, в момента влизат в нова ситуация на по-трудното им привличане и по-високи лихви“.

 

„Голяма част от антикризисните мерки са по-скоро израз на политическо безсилие, а не на макроикономически разум“, заяви Стоев и каза още: „По-важното е не какви са цените за пенсионерите, защото ако има подкрепа за социалния сектор, то тя трябва да е за домакинствата. Но тук трябва да си зададем въпроса как можем да подкрепим бизнес, който е в период на тежка промяна на относителните цени в негов ущърб“.

 

„Инфлацията, освен монетарен проблем, е и проблем, който променя относителните цени. Ние сме в ситуация, в която трябва да си отговорим на въпроса как промяната на относителните цени променя намеренията да се инвестира и да се прави бизнес. И ако този анализ правителството го прави, вероятно техните политики ще бъдат доста по-смислени за бизнеса и за обществото“, категоричен бе Стоев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Разкриха тайната рецепта за кебапчетата от Обществено хранене и Балкантурист
Next: Историята за изгорялата филия, която промени възгледите ми и ми даде нов смисъл в живота. Не я пропускай и ти

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.