Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Искам да е жив и да се предаде
  • Новини

Искам да е жив и да се предаде

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
cascalsclasosal.png

Два месеца след убийството на Димитър Малинов от Цалапица недоволството продължава. Близки и приятели на момчето настояват всички виновни да получат справедливи наказания. Те смятат, че задържаните за убийството на Митко- близнаците Борислав и Валентин се опитват да прехвърлят цялата вина на издирвания Рангел Бизюрев. За пръв път след жестокото престъпление говори жената, която го е отгледала – бабата на Рангел.

„Моля се само да е жив. Аз само искам да му кажа да се прибере. Ако може да се прибере. Да се предаде, да каже истината каква е. Може да не е вината негова, може другите да са виновни и да прехвърлят всичко на него. Ако не се прибере, той остава беглец за цял живот.“, казва бабата на Рангел- Димитрия Бизюрева.

„Обади се! Аз също съм майка, и знам през какъв кошмар минах, минавам и още ще минавам, но искам истината.“ Така майката на Митко -Атанаска Бакалова призова издирвания за убийството на сина й да се предаде.

Според близки и роднини на убитото момче, Рангел е по-малко виновен от задържаните за убийството -близнаците Борислав и Валентин Динкови. Това се потвърждава и от доказателствата събрани до момента за жестокото престъпление.

„Искаме да помолим Рангел да се предаде или да се обади на негов роднина, защото никой тук не вярва, че той го е извършил“., каза Стилиян Дзивков, мъжът закарал Рангел до летището.

В търсене на истината две жени-майката на Димитър Малинов и жената отгледала издирвания за неговото убийство-Рангел Бизюрев, застанаха пред камерата ни и го помолиха да се предаде.

„Виждаш с баба ти сме. С баща ти сме разговаряли. Искаме истината Не искаме невинен човек да влезне в затвора, ако ти наистина си невинен. Ела, дай показания, нека виновниците да си понесат наказанието, такова каквото им се полага. Защото те си сменят показания. Те да заравят на друг човек грешката- Абсурд! Те да си оронват авторитета на цялото семейство, заради някой друг. Всеки говори, че Рангел се бил заканвал на Митко. Ама никой не казва защо. Кой отиде да каже на Рангел, че Митко говори нещо за него? Близнакът Борислав в очите ме гледаше и ме лъжеше. После качва снимка, че е съпричастен в издирването на Митко, обикаля на 22-ри и 23-ти юли с на Митко приятелите да го търси. При това, че знае къде го е заровил. Затова искаме Рангел да дойде и да се разбере истината. Много приятели се свързаха с нас и казаха, че той не е способен на такава жестокост. Че, той е бил приказлив, но да извърши такова жестоко зверство спрямо Митко, да бъде толкова жестоко пребит, няма как да се случи. Възможно е да е заплашен и затова да се крие. Нека да се свърже с близките му. “, каза Атанаска Бакалова.

Близките на Рангел нямат връзка с него от 27 юли, три дни след като се е прибрал в Германия.

-„Вие чухте ли се, когато замина за Германия?

-На 27-ми се чухме, когато разбрахме за …Лека му пръст на момченцето -Митко! Тогава се чухме и попитах, какво е станало. Той каза: Бабо, недей плачи. Всичко ще се оправи. Това беше. Повече не съм го чула.

-Баща му чул ли се е с него? И той същият ден е говорил с него. Баща му, му беше казал, да отиде на летището, да хване първия самолет и да се предаде на първия полицай.

И той какво му е казал?

-Нищо не му е казал. Татко, скоро няма да се чуем. Това е.

-Какво искате да му кажете на него?

Аз само искам да му кажа да се прибере. Ако може да се прибере, да се предаде. Да каже истината каква е. Може да не е вината негова. Може другите да са виновни и да прехвърлят всичко на него. Ако не се прибере, той остава беглец за цял живот. А, те ще излязат невинни.

-Вие познавате внука си, той би ли могъл да извърши сам такова жестоко престъпление?

-Не, в никакъв случай. Рангел е страхлив, той не може да извърши сам такова нещо. И момчето, би ли се дало на Рангел сам да го убива, и да го трепе. То също ще се защитава, няма да се даде? Да се прибере. Да знаем, че е жив.

-Ако е виновен?

-Ами, естествено, ако е виновен, ще понесе наказанието, няма да го оправдаваме. Щом е виновен, да си понесе наказанието.

-Не смеете да излезете? От страх или от срам?

– От страх. Те ни нарекоха убийци… Ние с дядото не сме убийци.

-Това ви е единственият внук, който сте отгледали от дете? –Да.

-Ако можете да разговарят с него, какво ще му кажете? Ще го по питате ли какво се е случило?

-Той едва ли ще ми каже на мен какво се е случило, но ще го помоля да се прибере, да знам че е тук. Както и баща му каза и в затвора да влезе, да знаем, че е тук. Да знаем, че е в България, че е жив.

-Какво се случи тогава на 20-ти юли, преди той да замине за морето през нощта? Кога се прибра? Как го видяхте?

Прибра се може би към 00.30 или 1.00 часа да е било. Дойде си, каза: „Бабо лягам, искам да ме събудиш в 4.00 часа, че ще ходя на море.“ Стегна си багаж нещо, станах да го изпратя. Нищо не видях, нищо не разбрах.

-И после кога го видяхте пак?

-После го видях на 23-ти вечерта, пак към 1.00 часа си дойде. Обадих му се: “Рангелчо, айде бе! Утре си заминаваш, няма ли да си дойдеш да се видим? Бабо, ще се прибера и ще се видим.“ Дойде си пак легна и ми каза да го събудя, че щели да го вземат в 3.00 часа да го карат до летището да пътуват.

-Нещо неспокоен да е бил?

-Не. Нищо не разбрах. Най-спокойно си стегна багажа и си тръгна. Нищо не съм разбрала да е станало, да е неспокоен. Нещо повод да има, да разберем, че има нещо. Нито баща му, нито аз, никой не разбра нищо.

-Той с двупосочен билет ли беше?

-Билетът беше двупосочен. С връщане обратно. Знаеш ли как съм го чакала10 дни. Бабо ще си дойда на 10-ти. Нямаш си на представа как съм го чакала да си дойде. Да се прибере, защото много ми липсва…

Снощи на поредния протест след смъртта на Митко приятелите и близките му също призоваха Рангел да се предаде и да каже истината! Протестиращите отидоха и до дома на близнаците Валентин и Борислав.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьор отиде да си смени личната карта в МВР и онемя
Next: Камерите ги уловиха: Такава опасна измама се случва за първи път във Фермата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.