Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинска история: Няма да повярвате, какво открили спасителите в руините на земетресение!
  • Новини

Истинска история: Няма да повярвате, какво открили спасителите в руините на земетресение!

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
gashsahdfgfd.png

След като земетресението в Китай успокоило, спасителите се втурнали през останките да търсят оцелели. През праха и развалините на една къща, те видели мъртво тяло на млада жена, но позата, в която била намерена, пробудила недоумение у спасителите.

Виждало се как е коленичила, как се покланя пред икона, тялото било наклонено напред и нейните две ръце приличали, като че подкрепят нещо.

Големите части от разпокъсаната къща счупили гърба и главата й.

С големи трудности, ръководителят на спасителния екип се опитвал да постави ръцете си през отвор в руините, за да стигне до тялото на жената. Той се надявал, че жената може би все още е жива. Студеното тяло показало, че тя със сигурност е починала вече от известно време.

Не изпускай тези оферти:

Той и останалата част от екипа събрали оборудването и бавно се подготвили за търсене на следващата паднала къща.

По някаква причина, ръководителят на спасителния екип, воден от някаква по-голяма сила, от известно „шесто чувство“, решил да се върне обратно към развалините, до мъртвото тяло на жената.

 

Отново, коленичил до нея и намерил малко място под тялото й. Изведнъж той извикал с вълнение: „Дете! Тук има дете! “

Целият екип работил заедно; внимателно отстранили части от руините около мъртвото тяло на жената.

Под нея намерили 3-месечно момченце увито в одеяло с цветя. Очевидно е, че жената е направила последната жертва, която можело да направи, за да спаси живота на сина си.

Когато къщата паднала, тя използвала тялото си, за да защити сина си. Малкото бебе спяло спокойно, когато лидерът на спасителната група го взел в ръце.

Медицинско лице скоро дошло, за да провери състоянието на малкото бебе. След като отворил одеялото, вътре той намерил мобилен телефон. В него имало съобщение, написано на екрана, което гласяло:

„Ако можеш да оцелееш, трябва да запомниш, че те обичам“. Мобилният телефон се предавал от ръка в ръка, от един човек на друг. Всеки, който прочел съобщението заплакал. „Ако можеш да оцелееш, трябва да запомниш, че те обичам“.

Continue Reading

Previous: Жена от Благоевград вида колата си надраскана, но намери бележка на стъклото-Няма да повярвате какво пишеше!
Next: Служител на гробища прегледа записите от охранителната камера и остана без думи от видяното

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.