Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинска история: Няма да повярвате, какво открили спасителите в руините на земетресение!
  • Новини

Истинска история: Няма да повярвате, какво открили спасителите в руините на земетресение!

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
gashsahdfgfd.png

След като земетресението в Китай успокоило, спасителите се втурнали през останките да търсят оцелели. През праха и развалините на една къща, те видели мъртво тяло на млада жена, но позата, в която била намерена, пробудила недоумение у спасителите.

Виждало се как е коленичила, как се покланя пред икона, тялото било наклонено напред и нейните две ръце приличали, като че подкрепят нещо.

Големите части от разпокъсаната къща счупили гърба и главата й.

С големи трудности, ръководителят на спасителния екип се опитвал да постави ръцете си през отвор в руините, за да стигне до тялото на жената. Той се надявал, че жената може би все още е жива. Студеното тяло показало, че тя със сигурност е починала вече от известно време.

Не изпускай тези оферти:

Той и останалата част от екипа събрали оборудването и бавно се подготвили за търсене на следващата паднала къща.

По някаква причина, ръководителят на спасителния екип, воден от някаква по-голяма сила, от известно „шесто чувство“, решил да се върне обратно към развалините, до мъртвото тяло на жената.

 

Отново, коленичил до нея и намерил малко място под тялото й. Изведнъж той извикал с вълнение: „Дете! Тук има дете! “

Целият екип работил заедно; внимателно отстранили части от руините около мъртвото тяло на жената.

Под нея намерили 3-месечно момченце увито в одеяло с цветя. Очевидно е, че жената е направила последната жертва, която можело да направи, за да спаси живота на сина си.

Когато къщата паднала, тя използвала тялото си, за да защити сина си. Малкото бебе спяло спокойно, когато лидерът на спасителната група го взел в ръце.

Медицинско лице скоро дошло, за да провери състоянието на малкото бебе. След като отворил одеялото, вътре той намерил мобилен телефон. В него имало съобщение, написано на екрана, което гласяло:

„Ако можеш да оцелееш, трябва да запомниш, че те обичам“. Мобилният телефон се предавал от ръка в ръка, от един човек на друг. Всеки, който прочел съобщението заплакал. „Ако можеш да оцелееш, трябва да запомниш, че те обичам“.

Continue Reading

Previous: Жена от Благоевград вида колата си надраскана, но намери бележка на стъклото-Няма да повярвате какво пишеше!
Next: Служител на гробища прегледа записите от охранителната камера и остана без думи от видяното

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.