Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на Сашко припомни случая с 4-годишния Абди от якорудското с. Бунцево, оцелял в гората 7 денонощия
  • Новини

Историята на Сашко припомни случая с 4-годишния Абди от якорудското с. Бунцево, оцелял в гората 7 денонощия

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
abdidaisdiasidas.jpg

Историята на 12 -годишния Сашко от Перник, който оцеля в гората 8 дни, и бе намерен жив и здрав ,припомни история, за която и до днес си спомнят в Якорудско.

През 2001 година, 4- годишния Абди Абгьов от село Бунцево изчезна от колата на родителите си, които го оставили да спи там, докато косят . 7 деноношия детето бе неоткриваемо.

Районът бе обходен от десетки полицаи, войници, планински спасители и над  500 доброволци. Но нямаше и следа от Абди. Ден ,след ден.

На осмия ден берачи на билки откриха момчето случайно. Оказа се ,че   се е отклонило на 15 км от мястото, от където е изчезнало, на около 2200 м надморска височина, близо до хижа „Македония“.

Не изпускай тези оферти:

Абди Абгьов е открит  силно дехидратиран.

Никой не можеше да повярва, че този 4- годишен, малък мъж е оцелял сам в гората. Пил е вода от потоци, ял е горски плодове и е успял да се справи.

Малкият бе настанен в болница за кратко. Веднага след случилото се родителите му напуснали селото и се изнесли в Пловдив, където Абди учи и следва. Днес е емигрант в Испания.

П. Попов

Още за случая Сашко:

„Прегръщам сина си! Прекланям се пред близките ми приятели, които бяха до мен през цялото време, пред всички хора, които денонощно търсеха, както и пред тези, които горещо се молеха“, написа снощи във Фейсбук Александър Цветанов, баща на 12-годишното дете, което изчезна на 11 ноември и беше намерено вчера, предаде БТА. 

„Поклон пред упоритостта на директора и заместник-директора на полицията в гр. Перник – Г-н Млеканов и Г-н Николов,

които заявиха че никога няма да се откажат. Поклон пред Кмета на гр. Перник Г-н Владимиров, който съдействаше по всевъзможни начини. А за хората с криле Веселин и Милко – делтапланеристите, които го намериха – благословени да сте! Благодаря ви от цялото си сърце! Бог е велик!“, пише бащата.

По-рано с друг пост той съобщи, че детето се чувства добре и благодари на всички. 

12-годишният Александър от Перник беше намерен на 19 ноември, след повече от седмица издирване. Детето изчезна на 11 ноември при разходка в местната планина Голо бърдо. В мащабната акция по издирването му се включиха служители на МВР, планински спасители и над 9000 доброволци.

Момчето беше открито от двама доброволци – Милко Михалков и Веселин Георгиев, от местен клуб по делта- и парапланеризъм. Сашко е настанен в болница „Пирогов“. Той е в стабилно състояние, каза служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев, който беше в болницата и се срещна с бащата и детето. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия ни разтърси! Откриха мъртъв бившия полицай Димитър
Next: Григор Лилов: Защо ни лъжат за това какво се е случило със Сашко?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.