Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йоан Стояновски: Време е да се разсекрети истината за Рачков и Веско Маринов
  • Новини

Йоан Стояновски: Време е да се разсекрети истината за Рачков и Веско Маринов

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
sdasdiaskasoyiasoy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Съобщението на потребителя получи много коментари като разбира се има такива, които го подкрепят и такива, които го оплювят, че е голям разбирач

Повод за думите на Стояновски е водещият Димитър Рачков и един от членовете на журито – Веселин Маринов.

Съобщението на потребителя получи много коментари като разбира се има такива, които го подкрепят и такива, които го оплювят, че е голям разбирач.

„Този формат е един от любимите ми. Гледам го от много време, изгледал съм почти всички епизоди от всички сезони.

Казвам почти, защото е възможно да съм изпуснал някой, допустимата статистическа грешка.

Сега по същество – защо пиша това. Защото се изнервям колко лоши хора може да има и да обиждат Васил Маринов и Димитър Рачков грозно.

Видимо е, че давамта влизат в ритъма на шоуто и забавляват нас (публиката) с шегите си. Обаче има хора, които приемат това много буквално и се гаврят с личностите им в коментарите.

Васил Маринов и Димитър Рачков са професионалисти и това им е работата. Да привличат зрителски интерес. Могат го и дори много добре го правят, затова трябва да им ръкопляскаме, без да ги обиждаме.“, пише потребителя.

Най-креативният продуцент у нас Магърдич Халваджиян най-после проговори режисиран ли е бил скандалът между Димитър Рачков и Веселин Маринов в култовото шоу „Като две капки вода”.

„Ние сме в шоубизнеса. Ако няма такива неща, няма как да сме в ефир с Като две капки вода 11 години. Винаги трябва да се провокира зрителят и ние сме много добри в това”, заяви в интервю за Лора Крумова по Нова тв Халваджиян.

Продуцентът бе помолен да коментира дали си прилича със сина си: „Според мен той няма едно качество, което имам аз – аз съм много агресивен, когато правя нещо. При мен няма „това не може да стане“. Винаги съм била така.”.

Той призна, че много обича да носи отговорност.

„Хората ги е страх да носят отговорност и затова честно не им се получават нещата“, смята той.

„Бебо е страшно креативен. Майка му 100 пъти му е казвала, че трябва да направи изложба със снимките си. По-добър е от „Нешънъл джиографик“. Той обаче няма амбицията да го направи, скромен е. Аз пък не мога да си представя, че ще съм толкова добър в нещо и няма да го покажа. Аз съм търговец“, каза той.

„Той е социално ангажиран и му пука какво се случва. Аз след 50 спрях да се интересувам от политика и глупостите на политиците ни. Той обаче много се вълнува. Аз се уморих. Дадох си сметка, че аз не мога да променя нищо, не зависи от мен“, каза още Халваджиян.

Продуцентът призна, че не е толкова разочарован от политиците, колкото от хората. „Политиците са производно от нас – хората. Българинът вижда, че нищо не правят за него, че крадат. Българинът обаче иска да е на тяхно място, да е там, от тарикатите. Това ни е болестта“, заяви продуцентът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Недялко Йорданов разплака мрежата с тези стихове за старостта
Next: Дядо Марин ни показа страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.