Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йордан Цонев рядко се изказва, но днес в най-критичния момент прочете тежката си присъда за кабинета Петков
  • Новини

Йордан Цонев рядко се изказва, но днес в най-критичния момент прочете тежката си присъда за кабинета Петков

Иван Димитров Пешев юни 11, 2022
dancohmenentanta.jpg

„Най-сериозната антикризисна мярка е свалянето на кабинета. За мен нов кабинет в рамките на този е утопия. „. Това каза пред БНР Йордан Цонев, зам.-председател на ДПС и депутат в 47-ото народно събрание.

„Може би е най-добре да се помисли дали да няма антикризисен кабинет със срок и с конкретни задачи. Но и за това съм скептик“, допълни той и поясни, че не са преодолени натрупаните негативи между партиите в този парламент.

Цонев е убеден, че трябва да има предсрочни избори. Сегашните управляващи ни загубиха време и ни набутаха още по-сериозно в кризите, смята той. С предсрочен вот България ще може да си формира хомогенно идейно евроатлантическо мнозинство, убеден е той.

Според зам.-председателя на ДПС за всеки опитен политик ситуацията с ИТН няма как да е изненада, тъй като конфликтът в цялата коалиция е зреел още от първия ден.

„Оприличавам тази коалиция на маса с четири крака с различна дължина. Тези момчета се оказаха много тежко недоразумение. Вместо да възстановят диалога, те го нарушиха. Не подкрепиха нито едно законодателно решение, което представлява истинска борба с корупцията. Отхвърлиха наш законопроект, с който спираме ин хаус процедурите, които според тях бяха най-голям източник на корупция. За тях корупция е това, в което не участват. Но корупция има там, където има власт“, каза Цонев.

Като зам.-председател на ДПЦ Цонев категорично се разграничи от Слави Трифонов и неговата партия „Има такъв народ“.

„Ако Слави беше продукт на ДПС, всичките неща миналата година нямаше да се случат. Още юли щеше да има кабинет, който да поеме ударите на кризата. Но те едно си знаят – дойде ли момент да изтърват властта, вадят плашило ДПС“, каза Цонев.

Той изтъкна, че като опозиция депутатите от ДПС ще гласуват против актуализацията на бюджета.

„На второ четене ще внесем цял пакет от мерки, които ще бъдат в полза на хората, на бизнеса. В бюджета на управляващите подкрепата не е фокусирана, не е силна там, където е най-нужно… Като изпомпваш пари от бизнеса и хората и после ги връщаш, инфлацията става спираловидна“, каза Цонев.

Политикът коментира политиката на премиера Кирил Петков по отношение на Република Северна Македония и пътя ѝ към Европейския съюз. Според него премиерът е направил най-лошото възможно.

„Без да се опре на институциите, той тръгна да решава някакви въпроси сам някъде. Игнорира собствения си външен министър. Политиката на ДПС е, че българският интерес изисква Западните Балкани, дори и Сърбия, и Турция, да бъдат членове на НАТО и на ЕС. Ако всички балкански страни сме членове на един политико-икономичен клуб като ЕС и на военен като НАТО, това гарантира стабилността, мира и просперитета на Балканите. Но може ли това да става за сметка на българския национален интерес? Не!“.

Цонев отрече твърдения, че „ДПС имало залитания по руската страна“. По думите му ДПС е най-последователната евроатлантическа партия с всяко свое действие.

Според него това е инструмент да държат ДПС извън властта.“ Превърнаха се от комунистически глашатаи във влъхви на евроатлантизма. И защо? За да осребряват евроатлантизма, а не защото отвътре им идва“, каза Цонев.

Според него сега в медиите има едностранно представяне на темите. „Младостта ми мина в онази държава, когато въртяхме копчето на вефа, за да чуем другото мнение. Никога не съм си представял, че ще дойде време, когато другото мнение ще бъде потискано отново. Моето кредо е евроатлантизмът. Може да не съм съгласен с другото мнение, но то трябва да присъства“, каза Йордан Цонев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА В БЪЛГАРИЯ: Стихията отнесе паважа във Враца, скали рухват върху пътя край Петрохан
Next: Невиждан апокалипсис в Северозапада! Всичко е под вода във Враца, а във Вършец

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.