Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кажете на цяла България истинското име на момчето с макетния нож, Тото не издържа
  • Новини

Кажете на цяла България истинското име на момчето с макетния нож, Тото не издържа

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
dsbdfbfnvnfg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изключително емоционален бе Йонислав Йотов – Тото от Скандау в ефира на Нова тв.

Той не издържа на прилива на емоции по отношение на случая от Стара Загора с момчето с макетния нож и момичето с 400 шева.

Блиц новината обиколи цяла България.

БТВ и Нова излъчиха десетки репортажи.

Водещата го пита за случая и каква е нашата роля.

„Аз имам безкрайно много въпроса. Как може да не го намират, как може 30 дни да го оставят да си прави каквото си иска. В крайна сметка какво е истинското му име – Галин или Георги“, пита Тото.

„В крайна сметка и за фамилията се чудим – Георгиев ли е или Николов. С инициали Г.Г.“, призна водещата на Нова Ана Мария – Конова.

„Ще се случи ли нещо? Знаеш ли. Имам пример. Влезе в студиото ми крадец и ми открадна техника за хиляди левове. Не съм го обявявал пред медиите. Показах го на полицията на камерите. Дойдоха. В този момент той влиза пак. Те го задържат. Той казва, че е той на камерата. Вече 2 месеца нищо не знам. Никой не се свързва с мен.“, разказа Тото.

 

Той се е върнал да ми остави едно кабелче и една камера. Загризала го е съвестта на сутринта. Всички останали неща ги няма. Вече чакам трети месец. Затова нищо не става. Затова в Стара Загора нищо не става.

Ако не става този народ трябва да направи нещо.

Моят приятел Станислав Цанов пуска публикува. Как е възможно това нещо? Ние ли трябва да го търсим. Накрая ние го намерихме.

 

Натиск за всичко ли? Моля ви, помогнете ми да си върна нещата от студиото. Нали ние сме ги избрали, за да не натискаме.

Дано има правосъдие. Писна ми. Как е възможно за всичко да няма правосъдие. Как е възможно е да говорят едно, как е възможно да спи с кюлчета и да си щрака с пръсти. Къде живеем. Те си правят каквото искат, заяви Тото.

Тема с продължение, каза Ана Мария Конова.

 

Стига продължения!, отсече Тото.

Той говори и за новата си песен. Тя се казва „Тайни знам” и носи послание към публиката. „Това е най-важната част. Идеята за нея дойде от сина ми, който ме попита дали ще му направя песен.

Отидох в студиото и му я направих до половината. Занесох му я вкъщи да я чуе. Много я хареса и я кръсти „Й татко”. Тази песен си остана недовършена година. После жена ми ми каза да я довърша”, разказва изпълнителят.

В клипа на песента участва почти цялото му семейство – без сина му. „Концепцията е негова, трябва да има и нещо за другите”, допълва Тото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкриха смразяващи подробности по случая в Стара Загора, било е страшно
Next: Майката на момичето ПРОГОВОРИ и разказа много неща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.