Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какви лекарства да взимаме при „Омикрон“
  • Новини

Какви лекарства да взимаме при „Омикрон“

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Какви лекарства да взимаме при „Омикрон“

Лекарят и телевизионен водещ Александър Мясников изброи мерките, които трябва да се предприемат при откриване на първите симптоми на омикронния щам на коронавирус

Лекарят отбеляза, че новият щам на COVID-19 е изключително заразен. Според него мутацията предизвиква клинични прояви на остро респираторно заболяване, предава zdrave.to

В същото време, както уточни Мясников, усложненията са много по-рядко срещани при омикрон, отколкото при други щамове на коронавирус.

„Всички ще се разболеем от омикрон по един или друг начин – някой безсимптомно, друг киха и кашля“, каза той.

Специалистът посъветва да не се притеснявате много заради високата температура. „Вирусът спира да се възпроизвежда при температура от 38 градуса и повече“, каза той. На всички, които не понасят такава температура, Мясников препоръчва приема на парацетамол.

Той припомни, че дневната доза от това лекарство не трябва да надвишава три грама. Ако при използване на този антипиретик температурата остане същата, това е причина за консултация с лекар.

Телевизионният водещ предупреди и за употребата на аспирин, волтарен, ибупрофен, нурофен и други нестероидни противовъзпалителни средства. Според него тези лекарства предизвикват много странични ефекти и са особено опасни за деца, бременни жени и възрастни хора. Ако обаче употребата на тези лекарства не може да бъде избегната, то в същото време те трябва да започнат да приемат лекарства, които предпазват стомашната лигавица, отбеляза лекарят.

При хрема Мясников препоръчва изплакване на носа със солеви разтвори. Както уточни лекарят, те могат да бъдат закупени в аптека или приготвени у дома – добавете половин чаена лъжичка сол към чаша преварена вода. „Ако решите да прибягвате до вазоконстрикторни капки, имайте предвид, че те бързо предизвикват пристрастяване и не трябва да се използват повече от три до пет дни“, предупреди специалистът.

Таблетки за смучене, както и хлорхексидин и мирамистин, ще помогнат за облекчаване на болката и възпалено гърло, добави лекарят. В същото време Мясников призова да не приема антибиотици без лекарско предписание. Той обясни, че тези лекарства са ефективни само при бактериални заболявания и са безполезни при вирусни инфекции. Освен това, поради неправилна употреба на тези лекарства, пациентът може да развие резистентност към тях, каза той.

Continue Reading

Previous: Изкупиха минералната вода в супермаркет в Пловдив! Оказа се пивка ракия
Next: 840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.