Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какви лекарства да взимаме при „Омикрон“
  • Новини

Какви лекарства да взимаме при „Омикрон“

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Какви лекарства да взимаме при „Омикрон“

Лекарят и телевизионен водещ Александър Мясников изброи мерките, които трябва да се предприемат при откриване на първите симптоми на омикронния щам на коронавирус

Лекарят отбеляза, че новият щам на COVID-19 е изключително заразен. Според него мутацията предизвиква клинични прояви на остро респираторно заболяване, предава zdrave.to

В същото време, както уточни Мясников, усложненията са много по-рядко срещани при омикрон, отколкото при други щамове на коронавирус.

„Всички ще се разболеем от омикрон по един или друг начин – някой безсимптомно, друг киха и кашля“, каза той.

Специалистът посъветва да не се притеснявате много заради високата температура. „Вирусът спира да се възпроизвежда при температура от 38 градуса и повече“, каза той. На всички, които не понасят такава температура, Мясников препоръчва приема на парацетамол.

Той припомни, че дневната доза от това лекарство не трябва да надвишава три грама. Ако при използване на този антипиретик температурата остане същата, това е причина за консултация с лекар.

Телевизионният водещ предупреди и за употребата на аспирин, волтарен, ибупрофен, нурофен и други нестероидни противовъзпалителни средства. Според него тези лекарства предизвикват много странични ефекти и са особено опасни за деца, бременни жени и възрастни хора. Ако обаче употребата на тези лекарства не може да бъде избегната, то в същото време те трябва да започнат да приемат лекарства, които предпазват стомашната лигавица, отбеляза лекарят.

При хрема Мясников препоръчва изплакване на носа със солеви разтвори. Както уточни лекарят, те могат да бъдат закупени в аптека или приготвени у дома – добавете половин чаена лъжичка сол към чаша преварена вода. „Ако решите да прибягвате до вазоконстрикторни капки, имайте предвид, че те бързо предизвикват пристрастяване и не трябва да се използват повече от три до пет дни“, предупреди специалистът.

Таблетки за смучене, както и хлорхексидин и мирамистин, ще помогнат за облекчаване на болката и възпалено гърло, добави лекарят. В същото време Мясников призова да не приема антибиотици без лекарско предписание. Той обясни, че тези лекарства са ефективни само при бактериални заболявания и са безполезни при вирусни инфекции. Освен това, поради неправилна употреба на тези лекарства, пациентът може да развие резистентност към тях, каза той.

Continue Reading

Previous: Изкупиха минералната вода в супермаркет в Пловдив! Оказа се пивка ракия
Next: 840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.