Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво да правим със златото, наследено от починал роднина?
  • Новини

Какво да правим със златото, наследено от починал роднина?

Иван Димитров Пешев март 12, 2024
savsdfvkdskbvfgkbkgfb.png

Семейните ценности не винаги предизвикват спонтанно възхищение и радост. Говорим за различни видове наследени бижута. Преди въпросната вещ може да принадлежала на роднина, който е напуснал този свят завинаги. Струва ли си да носите такива бижута? Какво друго да направите с тях?

 

Нашата читателка Надежда сподели интересна мисъл в един от коментарите.

„Любимата ми баба почина преди 10 години и от нея останаха някои напълно неразбираеми за мен подаръци. Не ме питайте за подробности, но сред тях бяха златни коронки. Нямах представа какво да правя с тях, въпреки че имаше прилично количество такива заместители на зъбите. Дълго време просто се страхувах да ги докосна.”

„Ситуацията беше разрешена от среща с невероятен бижутер. Препоръча ми го приятел, защото внучката ми случайно скъса любимата си верижка и бижуто трябваше да се поправи. Дълго време се смущавах, но все пак реших да попитам майстора дали би се заел да преработи „аналогия на зъбите“ на починал човек. На тези думи бижутерът се усмихна добродушно и каза, че ще направи нещо друго за мен с голямо удоволствие „.

Всъщност езотериците не забраняват да се носят бижута на починали роднини. Може би има само един нюанс в тази ситуация. Би било хубаво да носите истинските скъпоценности ​​на онези хора, с които сте развили топли и приятелски отношения през живота им. Ако починалият не подкрепял особено този, който е взел златото, то наследникът може да се почувства доста неспокоен, носейки бижуто.

 

Бижутата могат да се носят като вид талисман. Това също е позволено. Но в същото време не се препоръчва да превръщате такова нещо в култово съкровище, амулет, специален знак, придавайки му специално значение и сила. Такъв момент може да противоречи на религиозните канони.

Ако златото не представлява някакъв специален спомен за човека, който го е получил, тогава можете да го продадете или преработите в някакво друго бижу. Някои бижутерийни магазини предлагат замяна на златото на купувача за бижута от асортимента си. Разбира се, в такава ситуация може да се наложи парична такса от страна на клиента.

 

Интересни идеи

Много хора споделят, че не могат да се разделят с ценностите на починалите си роднини, но и не биха ги носили за нищо на света. Те ги пазят прилежно скрити в дома си „за всеки случай“ – все пак стойността им никак не е за пренебрегване и биха били от полза, ако изпитаме спешна нужда от пари.

Другият вариант е просто да ги завещаем на свой ред на своите деца – както се казва, златото не губи цената си.

 

И така – какво всъщност да правим с бижутата на предците си?

Не бързайте да се сбогувате с бижутата, които сте получили от любимите си хора. Може би част от тях имат особена стойност. По-добре е да се свържете с бижутер за професионален съвет. Би било много разочароващо да не забележим някоя скъпа вещ сред боклуците. Затова отделете време и вземете решение на „свежа глава“.

А вие как постъпвате с подобни подаръци на съдбата? Продавате ли ценностите на починалия или го оставяте за спомен? Какво решение ще вземете в тази ситуация? Споделете вашите мисли в коментарите.

Continue Reading

Previous: Ще вали чак до този ден от седмицата, обяви професор Рачев по БТВ
Next: Изхвърлете пинсетите! Само едно нанасяне и омразният хайдушки мустак се изпарява

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.