Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво означава появата на миризливка в дома и защо в никакъв случай не трябва да я убивате
  • Новини

Какво означава появата на миризливка в дома и защо в никакъв случай не трябва да я убивате

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
sarasriasodaskdasio.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

И тази пролет все повече нашенци сигнализираха за пъплещи в домовете им зелени буболечки, изпускащи зловонна миризма. Както и сами се досещате, става дума за бръмбара Palomena prasina, по-известен като миризливка и вонещица.

Той се появява по цветята, прането, мебелите и всевъзможни части от покъщнината на хората, а дамите изпадат в същински ужас от шумното му жужене.

Още по-страшно обаче става, когато някой се опита да го изгони или убие, защото в този момент зелената гадинка изпуска нетърпима воня, от която на всеки би му прилошало.

И докато някои българи упорито се опитват да пропъдят досадния бръмбар от дома си и изпадат в истерия от присъствието му, възрастните хора го приемат далеч по-спокойно и дори с радост и надежда. Оказва се, че според някои стари народни вярвания появата на миризливка в дома е на късмет, благополучие и просперитет.

Видите ли вонещица в дома си, не я убивайте, защото с нея ще си отиде късметът ви. Когато това насекомо ви се яви, знайте, че ви очакват материални успехи.

Колкото повече са буболечките, толкова по-големи ще са те, предвещават родни знахари и хора, които са чували за свръхестествените сили на зловонния бръмбар от своите баби и дядовци.

Това насекомо е повсеместно разпространено и принадлежи към разряда полутвърдокрили бръмбари. През пролетта и лятото окраската на възрастните е ярко зелена, а през есента – бронзовокафява. Миризливките дължина от 11 до 16 мм и имат пет-членести антенки.

Характерно за тях е, че когато са застрашени или изплашени, отделят течност със специфична неприятна миризма, която се излъчва от т. нар. „миризливи жлези“.

Затова не ги карайте да се самозащитават по този даден от природата начин – те и без това не представляват никаква опасност за вас. Затова преодолейте чувството на гнус и просто ги изхвърляйте от дома си, но без да ги убивате.

Не използвайте и химикали, които не е сигурно дали ще ги прогонят или умъртвят, а само могат да навредят на собственото ви здраве! Ако все пак искате непременно да държите по-далеч насекомите от дома си, то използвайте лавандула.

 

Но по-добре е да се съобразите с народните поверия, че миризливките притежават свръхестествена сила и тяхното появяване във вашия дом, означава, че в него „ще влезнат пари“ и ще ви споходи благосъстояние!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: При точилар не стъпвам! Когато ножицата започне да се изтъпява, намазвам с паста и правя ето така – като нова става
Next: Чудо: 17-годишен се върна към живот, малко преди даряване на органите му

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.