Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво означава появата на миризливка в дома и защо в никакъв случай не трябва да я убивате
  • Новини

Какво означава появата на миризливка в дома и защо в никакъв случай не трябва да я убивате

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
sarasriasodaskdasio.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

И тази пролет все повече нашенци сигнализираха за пъплещи в домовете им зелени буболечки, изпускащи зловонна миризма. Както и сами се досещате, става дума за бръмбара Palomena prasina, по-известен като миризливка и вонещица.

Той се появява по цветята, прането, мебелите и всевъзможни части от покъщнината на хората, а дамите изпадат в същински ужас от шумното му жужене.

Още по-страшно обаче става, когато някой се опита да го изгони или убие, защото в този момент зелената гадинка изпуска нетърпима воня, от която на всеки би му прилошало.

И докато някои българи упорито се опитват да пропъдят досадния бръмбар от дома си и изпадат в истерия от присъствието му, възрастните хора го приемат далеч по-спокойно и дори с радост и надежда. Оказва се, че според някои стари народни вярвания появата на миризливка в дома е на късмет, благополучие и просперитет.

Видите ли вонещица в дома си, не я убивайте, защото с нея ще си отиде късметът ви. Когато това насекомо ви се яви, знайте, че ви очакват материални успехи.

Колкото повече са буболечките, толкова по-големи ще са те, предвещават родни знахари и хора, които са чували за свръхестествените сили на зловонния бръмбар от своите баби и дядовци.

Това насекомо е повсеместно разпространено и принадлежи към разряда полутвърдокрили бръмбари. През пролетта и лятото окраската на възрастните е ярко зелена, а през есента – бронзовокафява. Миризливките дължина от 11 до 16 мм и имат пет-членести антенки.

Характерно за тях е, че когато са застрашени или изплашени, отделят течност със специфична неприятна миризма, която се излъчва от т. нар. „миризливи жлези“.

Затова не ги карайте да се самозащитават по този даден от природата начин – те и без това не представляват никаква опасност за вас. Затова преодолейте чувството на гнус и просто ги изхвърляйте от дома си, но без да ги убивате.

Не използвайте и химикали, които не е сигурно дали ще ги прогонят или умъртвят, а само могат да навредят на собственото ви здраве! Ако все пак искате непременно да държите по-далеч насекомите от дома си, то използвайте лавандула.

 

Но по-добре е да се съобразите с народните поверия, че миризливките притежават свръхестествена сила и тяхното появяване във вашия дом, означава, че в него „ще влезнат пари“ и ще ви споходи благосъстояние!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: При точилар не стъпвам! Когато ножицата започне да се изтъпява, намазвам с паста и правя ето така – като нова става
Next: Чудо: 17-годишен се върна към живот, малко преди даряване на органите му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.