Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как в Германия наказват виновните за смърт на пътя
  • Новини

Как в Германия наказват виновните за смърт на пътя

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
dfsfgdgdfbdfbdfbb.png

До неотдавна присъдите в Германия бяха относително меки. Зачестилите нелегални автогонки обаче предизвикаха промяна в закона.
Какви са наказанията за онези, които убиват хора на пътя информира Дойче Веле.

550 конски сили, 300 километра в час, от нула до сто за 4,2 секунди, оглушаващ шум от ауспуха… 20-годишният Мерт отдавна мечтаел да покара спортна кола от този клас и да покаже на приятелите си на какво е способен. И наел един Jaguar F-Type – за 149 евро на ден.

Тази сума била напълно в неговите възможности, независимо че още се учи за автомеханик.

Вечерта на 6 март 2019 г. Мерт подкарал колата в центъра на Щутгарт и вдигнал 165 км/ч. на улица, където максимално разрешената скорост е 50 км/ч. За да избегне удара с движеща се насреща кола, Мерт навил волана наляво, но не успял да овладее колата и помел излизащ от подземен гараж малък Ситроен. Двамата пътуващи в него – 25-годишно момче и 22-годишната му приятелка – загинали на място.

В края на септември в Окръжния съд на Щутгарт започна делото срещу Мерт Т., обвинен в убийство. Първоначално повдигнатото от прокуратурата обвинение било за нарушение на Правилника за движение и причиняване на смърт по непредпазливост.

До неотдавна подобно деяние в Германия се наказваше със затвор до 5 години. Мерт обаче го грози доживотна присъда. Данните от анализа на бордовия компютър на Ягуара показали, че подсъдимият е натискал докрай педала на газта до последния момент – т.е. до фаталния удар. За следователите това означава едно: водачът напълно съзнателно е приел риска, че може да убие случаен човек. Затова и обвинението е за предумишлено убийство, а не за причиняване на смърт по непредпазливост.

Законът бе променен, наказанията са вече по-строги
Ако има късмет, съдът ще вземе предвид факта, че Мерт още не е навършил 21 години и поради това може да получи по-мека присъда – от максимум 15 години. Но 20-годишният обвиняем може да бъде третиран и като възрастен и тогава присъдата може да е доживотна. Това няма да е първият случай в Германия, при който шофьор бива съден за предумишлено убийство, а не за нарушение на Правилника за движение по пътищата.

Такъв е например случаят с 26-годишния Хамди Х. и 24-годишния Марвин Н., устроили си гонка на един от централните булеварди в Берлин, където вдигнали скорост от 170 километра в час. На едно кръстовище Хамди се блъснал в преминаваща на зелено кола, управлявана от 69-годишен мъж, който загинал при удара. Адвокатите на обвиняемите искали клиентите им да бъдат съдени за причиняване на смърт по непредпазливост, но съдът постановил най-тежкото наказание – доживотни присъди.
През 2017 година в Наказателния кодекс беше добавено и деянието „участие в нелегални автомобилни гонки с причиняване на смърт на случайни хора“.

В обосновката на съда, обявил доживотни наказания за двамата автомобилни джигити, се казваше, че те са видели червения сигнал на светофара и все още са можели да натиснат спирачка, но место това те направили точно обратното: натиснала газта.
Низки подбуди

Състезания, които завършват и със смърт
И още един пример: през февруари 2018 Окръжният съд в Хамбург осъди на доживотен затвор един мъж, който в опит да избяга от полицията, се надпреварвал с нея.

Носейки се със скорост от 155 км/ч., той изгубил управлението на автомобила и челно се ударил в едно такси в насрещното платно, причинявайки смъртта на един от пътниците и тежки наранявания на другия пътник и на шофьора. Причинителят на катастрофата също бил съден за убийство, а не за непредумишлено деяние. Съдът приел, че шофьорът е навлязъл в насрещната лента, макар да е осъзнавал, че може да причини смърт.

Именно този аспект – дали деянието е съзнателно или не – е водещ за германските съдилища в преценката им по подобни деца за нелегални автогонки. Освен това за присъда по „доживотния“ 211-ти член от Наказателния кодекс на Германия се изисква убийството да е било извършено от алчност или други низки подбуди, какъвто е случаят с автогонката от Берлин.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон! Внезапно почина легендарна актриса: Сцената няма да е същата
Next: Извънредна ситуация на АМ Хемус, спряха движението

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.