Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредна ситуация на АМ Хемус, спряха движението
  • Новини

Извънредна ситуация на АМ Хемус, спряха движението

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
henewhsdhsdhsdh.png

Запален кран на АМ „Хемус“ – за това сигнализират пътници, които се придвижват по скоростната отсечка, информира bTV.

Временно е ограничено движението в посока София при км 404 поради аварирал товарен автомобил в аварийна лента, съобщават от АПИ.

 

Шофьорите да се движат с повишено внимание по обходния маршрут: от пътен възел „Повеляново“ по път I-2 Варна – Шумен до пътен възел „Суворово“ на АМ „Хемус“ в посока София.

Движението се регулира от екип на “Пътна полиция”.

Три коли са се ударили на автомагистрала „Тракия”, предаде NOVA. Заради инцидента се е образувало задръстване между 341 и 342 км в посока Бургас.

Временно е ограничено и движението в посока София на магистрала „Хемус“. Камион с вишка е пламнал на автомагистралата. Инцидентът е станал на 404-ия километър, в участъка от Повеляново до Девня.

Огънят е изпепелил превозното средство напълно. На място са аварийни екипи на пожарната, полицията разследва инцидента. По предварителна информация няма пострадали.

Задръстването в района е километрично. Движението в посока София при 404 км на магистралата е ограничено. Шофьорите да се движат с повишено внимание по обходния маршрут: от пътен възел “Повеляново” по път I-2 Варна – Шумен до пътен възел “Суворово” на АМ “Хемус” в посока София. Движението се регулира от екип на “Пътна полиция”, съобщиха от АПИ.

Близо 10 катастрофи с материално щети затрудняват движението към Южното Черноморие и по главния път Бургас – Созопол и на изхода на Бургас в посока Поморие.

Катастрофите са само с материални щети, но са причина за образуването на огромни задръствания. Няма пострадали.

ПТП е имало около Китен, както и при отбивката за парк “Росенец” по пътя Созопол – Бургас.

Пътен инцидент е имало и по пътя Бургас – Варна, малко след “Сарафово”.

От полицията в Бургас посочват като причини за инцидентите движението с несъобразена скорост и неспазването на дистанция. Призовават водачите за повишено внимание.

По-рано в София започна акция за невръчени фишове на нарушителите на пътя. Контролът от столицата до морето е засилен, а движението вече е интензивно.

Не високата скорост, а липсата на достатъчна дистанция се оказва най-честото нарушение по магистралите у нас, казва гл. инспектор Лъчезар Близнаков от “Пътна полиция”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как в Германия наказват виновните за смърт на пътя
Next: Добра новина! Детето, което бе поразено от мълния е будно и контактно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.