Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как в Германия наказват виновните за смърт на пътя
  • Новини

Как в Германия наказват виновните за смърт на пътя

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
dfsfgdgdfbdfbdfbb.png

До неотдавна присъдите в Германия бяха относително меки. Зачестилите нелегални автогонки обаче предизвикаха промяна в закона.
Какви са наказанията за онези, които убиват хора на пътя информира Дойче Веле.

550 конски сили, 300 километра в час, от нула до сто за 4,2 секунди, оглушаващ шум от ауспуха… 20-годишният Мерт отдавна мечтаел да покара спортна кола от този клас и да покаже на приятелите си на какво е способен. И наел един Jaguar F-Type – за 149 евро на ден.

Тази сума била напълно в неговите възможности, независимо че още се учи за автомеханик.

Вечерта на 6 март 2019 г. Мерт подкарал колата в центъра на Щутгарт и вдигнал 165 км/ч. на улица, където максимално разрешената скорост е 50 км/ч. За да избегне удара с движеща се насреща кола, Мерт навил волана наляво, но не успял да овладее колата и помел излизащ от подземен гараж малък Ситроен. Двамата пътуващи в него – 25-годишно момче и 22-годишната му приятелка – загинали на място.

В края на септември в Окръжния съд на Щутгарт започна делото срещу Мерт Т., обвинен в убийство. Първоначално повдигнатото от прокуратурата обвинение било за нарушение на Правилника за движение и причиняване на смърт по непредпазливост.

До неотдавна подобно деяние в Германия се наказваше със затвор до 5 години. Мерт обаче го грози доживотна присъда. Данните от анализа на бордовия компютър на Ягуара показали, че подсъдимият е натискал докрай педала на газта до последния момент – т.е. до фаталния удар. За следователите това означава едно: водачът напълно съзнателно е приел риска, че може да убие случаен човек. Затова и обвинението е за предумишлено убийство, а не за причиняване на смърт по непредпазливост.

Законът бе променен, наказанията са вече по-строги
Ако има късмет, съдът ще вземе предвид факта, че Мерт още не е навършил 21 години и поради това може да получи по-мека присъда – от максимум 15 години. Но 20-годишният обвиняем може да бъде третиран и като възрастен и тогава присъдата може да е доживотна. Това няма да е първият случай в Германия, при който шофьор бива съден за предумишлено убийство, а не за нарушение на Правилника за движение по пътищата.

Такъв е например случаят с 26-годишния Хамди Х. и 24-годишния Марвин Н., устроили си гонка на един от централните булеварди в Берлин, където вдигнали скорост от 170 километра в час. На едно кръстовище Хамди се блъснал в преминаваща на зелено кола, управлявана от 69-годишен мъж, който загинал при удара. Адвокатите на обвиняемите искали клиентите им да бъдат съдени за причиняване на смърт по непредпазливост, но съдът постановил най-тежкото наказание – доживотни присъди.
През 2017 година в Наказателния кодекс беше добавено и деянието „участие в нелегални автомобилни гонки с причиняване на смърт на случайни хора“.

В обосновката на съда, обявил доживотни наказания за двамата автомобилни джигити, се казваше, че те са видели червения сигнал на светофара и все още са можели да натиснат спирачка, но место това те направили точно обратното: натиснала газта.
Низки подбуди

Състезания, които завършват и със смърт
И още един пример: през февруари 2018 Окръжният съд в Хамбург осъди на доживотен затвор един мъж, който в опит да избяга от полицията, се надпреварвал с нея.

Носейки се със скорост от 155 км/ч., той изгубил управлението на автомобила и челно се ударил в едно такси в насрещното платно, причинявайки смъртта на един от пътниците и тежки наранявания на другия пътник и на шофьора. Причинителят на катастрофата също бил съден за убийство, а не за непредумишлено деяние. Съдът приел, че шофьорът е навлязъл в насрещната лента, макар да е осъзнавал, че може да причини смърт.

Именно този аспект – дали деянието е съзнателно или не – е водещ за германските съдилища в преценката им по подобни деца за нелегални автогонки. Освен това за присъда по „доживотния“ 211-ти член от Наказателния кодекс на Германия се изисква убийството да е било извършено от алчност или други низки подбуди, какъвто е случаят с автогонката от Берлин.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон! Внезапно почина легендарна актриса: Сцената няма да е същата
Next: Извънредна ситуация на АМ Хемус, спряха движението

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.