Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Камен Воденичаров спасил живота на Слави Трифонов след коварна случка
  • Новини

Камен Воденичаров спасил живота на Слави Трифонов след коварна случка

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
slqisaovaskksar.png

Актьорът Камен Воденичаров спасил в труден момент Слави Трифонов, когато получил паникатака. Затова сподели самият той, признавайки за приятелството си с гологлавия шоумен.

Случката се разиграва преди време на път към Бургас, където двамата имат участие. Пътуват безпроблемно с „БМВ“-то на Камен, когато Слави получава внезапно силно сърцебиене и обявява, че умира.

Воденичаров реагирал хладнокръвно – спира колата и моли Трифонов просто да се разходи, дишайки. Камен успокоява Слави, че няма да умре, но след настояването на Дългия, че до кончината му остават броени минути, Воденичаров подкарва към болницата в Бургас.

В крайна сметка всичко се размина с паникатака.

“Слави има особено отношение към здравето си. Щом реши, че леко го е клъвнал щъркелът, вече край. Каза, че умира. Накарах го да излезе навън да подиша малко въздух. Но му обясних, че е по-добре да отидем до Бургас, ако иска да умира, поне да е в болница, така щеше да е по-добре”, с чувство за хумор коментира критичната ситуация с днешна дата Камен Во, пише “Уикенд”.

Водещият в телевизията на Слави е категоричен, че Трифонов е един от малкото му истински приятели, въпреки че са се карали много пъти.

“Останаха ми най-истинските приятели. С тях драмите са изживени, простени. Много важно е да можеш да простиш, защото никой от нас не е идеален“, казва Воденичаров. Още от самото начало той е изяснил в разговор с Дългия, че с радост би се включил в телевизията му, но не и в партията му.

“Мисля, че Слави ме разбра. Като цяло конструкцията на българския политически живот след 1989 г. остана по-близо до онази партийна номенклатурна ченгеджийска структура и система, която си има свой собствен интерес. Не е толкова чиста и с намерение да се представят отделни групи от хора. Затова не искам да участвам в партии”, обяснява мотивите си пред Дългия Воденичаров.

В момента Камен Воденичаров се чувства добре и е в лятната си отпуска. Той също се оплаква от здравословни проблеми, свързани с гастрита му. Забелязал обаче, че когато е в чужбина и яде качествена храна, стомахът му не създава ядове. От години Воденичаров не дава интервюта, освен ако не са на политически или обществени теми.

“Абонат съм на жълтата преса от години, непрекъснато се пише за някакви измислени драми и скандали с мен. Напоследък съзнателно започнах да избягвам да показвам в социалните мрежи мои лични снимки и мисли, защото ги тълкуват с небивалици”, обяснява актьорът, който не спира да работи и през лятото.

“Непрекъснато съм фокусиран върху това, което правя. Имал съм по-неангажиращи връзки, живял съм в една долче вита среда. Но сега и животът е по-различен”, казва Камен Во. И е категоричен, че никога не е искал да емигрира, макар, че обожава Барселона и много искал да живее там.

“Исках да си купя жилище в Барселона и лятото да ходя, но не успях да събера парите”, чистосърдечно признава талантливият Камен Воденичаров.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия в София: Млади хора на 18 и 26 години скочиха от блок в Люлин
Next: Почина легендарен българин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.