Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Катаджия бие тираджия на Тракия, отказал да даде подкуп
  • Новини

Катаджия бие тираджия на Тракия, отказал да даде подкуп

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
trkarkarkiqq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Турски шофьор е бил ударен от служител на Пътна полиция в България. Това е видно на кадри, предоставени на турската телевизия НТВ.

Според местните медии Мухсин Казан, който работи като шофьор на камион в международна спедиторска компания в Турция, се е връщал от Германия и бил спрян заради неправилно изпреварване. Той е заплашен да бъде глобен, ако не даде подкуп. Казан обаче отказал даде и се стигнало до удара в лицето, който ясно се вижда във видеото.

Инцидентът е станал на магистрала “Тракия”, близо до София.

По думите на шофьора, той е изпреварил три камиона пред себе си, като същото са направили и други автомобили, но те не са били спрени от катаджиите. Той е поискал обяснение защо само той е бил спрян.

“В тира ми има камери, помолих ги да ги погледнат. Полицията ми каза първо, че имам глоба и след това добавиха: „Няма да има наказание, дай за супа и кафе.“ Те говореха помежду си, така че направих крачка-две назад”, обяснява Казан. Допълва, че отговорил да направят, каквото е нужно.

След това един от униформените слиза, а турският шофьор очаквал да му каже нещо, но директно последвало шамар.

“Залитнах в този момент. Той ме хвана за ръката и каза: „шофьорска книжка“. Минахме отстрани на превозното средство, където камерата не снимаше. Полицаят каза – 20 евро и продължаваш. Глобата ти е 100. Аз отвърнах, че пари не давам, защото ме удари, имам и камера в тира, която ще ми послужи. След като поисках да направят каквото е необходимо, те написаха протокол и искаха да го подпиша, аз не го подписах, защото не говоря български. Не подписвам нищо, което не знам. Тогава трябваше да чакам транспортната полиция, а те ми казаха, че имам глоби от 500 и 1000 евро.”, обяснява още тираджията.

“Много колеги, включително и от България, споделиха видеото и ме подкрепиха”, казва още Казан.

Шофьорът разкрива, че случаите на подкупи на полицията в България и Сърбия непрекъснато им се случват.

“Започваме да мислим преди да минем “Капъкуле”. Дали ще ни глобят или ще искат подкуп България. Плащаме подкупи около 100 евро средно в две държави.”, завършва водачът на камион.

Казан се е обадил на фирмата, за да поиска видеозаписите, които по-късно изпратил в турското посолство в София.

Очаквайте подробности!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Те са хората! Ето ги шестимата човека, които имат властта да свалят Путин
Next: Леден душ. Боян Чуков разкри истинската цел на Русия. Светът пропада

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.