Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Катаджия бие тираджия на Тракия, отказал да даде подкуп
  • Новини

Катаджия бие тираджия на Тракия, отказал да даде подкуп

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
trkarkarkiqq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Турски шофьор е бил ударен от служител на Пътна полиция в България. Това е видно на кадри, предоставени на турската телевизия НТВ.

Според местните медии Мухсин Казан, който работи като шофьор на камион в международна спедиторска компания в Турция, се е връщал от Германия и бил спрян заради неправилно изпреварване. Той е заплашен да бъде глобен, ако не даде подкуп. Казан обаче отказал даде и се стигнало до удара в лицето, който ясно се вижда във видеото.

Инцидентът е станал на магистрала “Тракия”, близо до София.

По думите на шофьора, той е изпреварил три камиона пред себе си, като същото са направили и други автомобили, но те не са били спрени от катаджиите. Той е поискал обяснение защо само той е бил спрян.

“В тира ми има камери, помолих ги да ги погледнат. Полицията ми каза първо, че имам глоба и след това добавиха: „Няма да има наказание, дай за супа и кафе.“ Те говореха помежду си, така че направих крачка-две назад”, обяснява Казан. Допълва, че отговорил да направят, каквото е нужно.

След това един от униформените слиза, а турският шофьор очаквал да му каже нещо, но директно последвало шамар.

“Залитнах в този момент. Той ме хвана за ръката и каза: „шофьорска книжка“. Минахме отстрани на превозното средство, където камерата не снимаше. Полицаят каза – 20 евро и продължаваш. Глобата ти е 100. Аз отвърнах, че пари не давам, защото ме удари, имам и камера в тира, която ще ми послужи. След като поисках да направят каквото е необходимо, те написаха протокол и искаха да го подпиша, аз не го подписах, защото не говоря български. Не подписвам нищо, което не знам. Тогава трябваше да чакам транспортната полиция, а те ми казаха, че имам глоби от 500 и 1000 евро.”, обяснява още тираджията.

“Много колеги, включително и от България, споделиха видеото и ме подкрепиха”, казва още Казан.

Шофьорът разкрива, че случаите на подкупи на полицията в България и Сърбия непрекъснато им се случват.

“Започваме да мислим преди да минем “Капъкуле”. Дали ще ни глобят или ще искат подкуп България. Плащаме подкупи около 100 евро средно в две държави.”, завършва водачът на камион.

Казан се е обадил на фирмата, за да поиска видеозаписите, които по-късно изпратил в турското посолство в София.

Очаквайте подробности!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Те са хората! Ето ги шестимата човека, които имат властта да свалят Путин
Next: Леден душ. Боян Чуков разкри истинската цел на Русия. Светът пропада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.