Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Катя и Здравко най-накрая обявиха новината, която всички очаквахме!
  • Без категория

Катя и Здравко най-накрая обявиха новината, която всички очаквахме!

Иван Димитров Пешев януари 23, 2025
Screenshot_19

„Определено фактът, че все още няма бюджет за 2025 г., ще повлияе на българските пенсионери. Нещата са доста трудни и няма начин да не се отрази, след като цените не само сега, но от няколко години насам растат.“

Това заяви легендарният Здравко от дует „Ритон“ по повод застоя в приемането на бюджета за новата година. Депутатите все още не са се заели с финансовата сметка за 2025-а. На своето първо заседание управляващите гласуваха за отпадане на темата за проектите от дневния ред, като вместо това приеха на първо четене т.нар. заместващ закон, който позволява на страната да функционира до приемането на редовния бюджет. Липсата на решение в тази насока рефлектира върху минималната заплата и пенсия, като засега остават със стойностите от миналата година, пише България Днес.

С остра критика към създалата се ситуация се обърна и комедийната актриса Латинка Петрова, която е убедена, че последната грижа на управляващите е благополучието на пенсионерите. За повече гражданска активност се моли и известният актьор Иван Петрушинов, познат с ролята си на Дядо Коледа. „Трябва непрекъснато да се ходи да се гласува. Всички трябва да се събудят и да четат повече, да се интересуват. В последните години се вдигнаха пенсиите и възрастните трябва да са доволни.“

Вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова разговаря с дует „Ритон“. „Българската музика е изключително популярна както у нас, така и по света, а Вие сте едни от емблемите на родната сцена“, каза министър Николова. И уточни, че българските музиканти и певци допринасят не само за развитието и популяризирането на родната музика, но и на туризма. В последните години все по-търсен става т.нар. концертен туризъм, поясни тя.

Вицепремиерът сподели, че расте броят на туристите, които избират да посетят дадена дестинация, подтикнати от конкретно музикално събитие. По думите й политиката на Министерството на туризма е съсредоточена върху развитието на нишовия туризъм и в тази връзка музикалният, културният и концертният туризъм са изключително важни. Министър Николова изрази надежда, че след стартиране на масовото ваксиниране културният живот ще се върне на предишните си нива, за да се задоволят нуждите на обществото в тази посока.

От своя страна Катя и Здравко от „Ритон“ благодариха за оказаното внимание към тях и заявиха, че са отворени за съдействие и партньорство с министерството в подкрепа на родния туризъм.

През всичките тези години не съм и поглеждал друга жена, всичко друго са измислици

Кой е той

Здравко Желязков е роден на 20 януари 1953 година в Момчилград. През 1977 година създава дует „Ритон“, както и става двойка с Екатерина Михайлова.

Първите песни за „Ритон“ написва Любен Цветков, който е ръководител на студентската група „Тонус“, в която те дебютират, а по-голяма популярност им донася „Трябва да чакаш“.

В средата на 70-те двамата си сътрудничат с Александър Кипров, Дени Драганов и Чочо Владовски. Песента „Огън и дим“ печели Голямата награда на „Златния Орфей“. Песента им „Пиратски кораб“ получава първа награда на фестивала „Бургас и морето“. Често двамата са канени от приятелите си Алла Пугачова и Филип Киркоров в Русия, където продължават да се радват на голяма популярност. За последно преди дни дуетът напълни зала 1 на НДК.

– Здравко, половинката ви Катя навърши 66 години тези дни. Кой е най-атрактивният подарък, който сте й правили?

– За това трябва да питате нея, но аз винаги се старая да й подаря най-хубавия подарък. Старая се в това отношение. Всяка година й подарявам нещо хубаво, нещо неочаквано, което да я зарадва и да я развесели.

– Нещо хубаво може да означава последен модел автомобил?

– Така е. Зависи от гледната точка, която имаме към другия. Понякога може да е автомобил, но може и просто букет цветя, едно цвете или една целувка. Затова казвам, че контрастът в любовта е огромен. Зависи кого имаш срещу себе си и доколко си имате доверие. Лично аз предпочитам нещо по-семпло – например букет и целувка. Няма нужда да подаряваш скъпи неща на любимата си, важното е ти да си й любимият и тя да оцени това.

– Каква е рецептата за една дълга връзка като вашата?

– На първо време е да имате чувства един към друг и да нямате користни цели помежду си. Освен да сте любовници, трябва и да сте приятели в живота и по пътя, по който вървите заедно. Най-важното е да гледате в една посока, да имате едни и същи цели в живота. Защото човек без цел в живота се превръща в един клиент на кафене и нищо повече. Когато и двамата имат една цел, всичко се нарежда от само себе си.

– С Катя сте заедно по 24 часа заедно. Това не е ли натоварващо?

– При нас е малко по-трудно, защото сме денонощно заедно наистина. С това също се свиква и то носи своите дивиденти. Всъщност живеейки по този начин, ние си ставаме все по-близки.

– Правите ли компромиси един с друг?

– Разбира се, че правим компромиси. То няма как такава дълга връзка да издържи без взаимни компромиси. Говоря за компромиси в добрия смисъл на думата, и то разумни. По мое лично мнение неразумният компромис води неминуемо до раздяла. Просто ако компромисът е неразумен, неминуемо единият ще избяга.

– Концертът ви „Елате ни на гости“ на 66-ия рожден ден на Катя мина доста успешно?

– Около 10 дена преди концерта билетите бяха разпродадени напълно. Това беше един своеобразен подарък за Катя. Тя бе много щастлива. Когато тя е щастлива, и аз съм щастлив.

– Когато сте се запознали с Катя, майка й не ви е харесвала. Искала е заможен зет – лекар или адвокат. Как стигнахте до сърцето на тъщата?

– Никога не съм стигал до сърцето на тъщата. Всъщност никога не съм се женил за тъщата. Женил съм се за дъщерята и с времето тъщата се примири и започна да ме приема, да я прости Господ.

– През годините с Катя останахте секссимволи на България.

– Никога не съм се смятал за секссимвол. Ако някой ме е смятал за такъв, да знае, че не съм това. Аз съм просто един изпълнител, който пее добре и обича жена си. Обичам да се веселя и да веселя хората около мен. Хората си дописват останалото и това понякога дразни.

– Вие сте красив мъж, Катя е единица за сексапил в цяла България още от едно време. Имало ли е моменти на ревност във вашата връзка?

– Имало е, разбира се. Може ли да има любов толкова дълги години и да няма ревност? Едното и другото си вървят ръка за ръка. Понякога аз, понякога тя, но това не е важно. Важното е, че гледаме в една посока и имаме едни и същи цели и работим за изпълнението им. Всичко останало са само хорски приказки, на които ние не обръщаме никакво внимание. Истински поводи за ревност не е имало през всичките тези години. Всичко, което е излязло по медиите, са спекулации, защото ние с Катя си имаме безгранично доверие един на друг и няма как да се случи едно такова нещо. Ние просто сме заедно, живеем спокойно, разумно и просто, както пеехме преди време в една наша песен.

– Как се пълни зала 1 на НДК?

– Въобще си нямам идея. Явно българското общество е с положително настроение към нашето творчество и ни харесва. Изненадах се колко много хора имаше на участието и всички знаеха песните ни и ни аплодираха на крака.

– Как се запознахте с Катя?

– Запознахме се много отдавна в Консерваторията на едни лекции. Тя дойде със закъснение през първия ден и ми направи впечатление като много специална и сексапилна жена. Тогава започнах да й обръщам внимание и не след дълго вече бяхме заедно.

– Вие сте с 5 години по-голям от нея.

– Това е, защото през първата година след казармата не ме приеха в Консерваторията, но също така и това е било за добро, защото се запознах с Катя и животът ми тръгна по друг път с нея. Самата Катя е тръгнала две години по-рано на училище. Тя на 19 вече изнасяше концерти заедно с мен. Толкова много сме пели, дори не мога да си направя сметката.

– Какво се случи след Консерваторията?

– Двамата работихме доста по морето и се справяхме наистина добре. Там ни забелязаха едни полски мениджъри, които ни харесаха и ни поканиха да пеем за тях. Заминахме за Полша и доста добре се справихме и там. Прекрасно ни се развиваха нещата. Там пък ни видя един руски импресарио и ни покани да пеем в Русия. Така започна нашето странстване по света.

– Полша или Русия избирате?

– Ние работим навсякъде. Обиколили сме много държави. Най-важното е, че това е било по работа, а не на екскурзия. Основно ние работим и това ни е забавлението в живота. Пеенето и работата е нашата мисия в живота и нито Катя, нито аз бихме я оставили.

Continue Reading

Previous: Внезапно почина един от учредителите на ГЕРБ!
Next: Маестрото стана баща за четвърти път, красивата водеща на bTV му роди син

Последни публикации

  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.