Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Катя и Здравко най-накрая обявиха новината, която всички очаквахме!
  • Без категория

Катя и Здравко най-накрая обявиха новината, която всички очаквахме!

Иван Димитров Пешев януари 23, 2025
Screenshot_19

„Определено фактът, че все още няма бюджет за 2025 г., ще повлияе на българските пенсионери. Нещата са доста трудни и няма начин да не се отрази, след като цените не само сега, но от няколко години насам растат.“

Това заяви легендарният Здравко от дует „Ритон“ по повод застоя в приемането на бюджета за новата година. Депутатите все още не са се заели с финансовата сметка за 2025-а. На своето първо заседание управляващите гласуваха за отпадане на темата за проектите от дневния ред, като вместо това приеха на първо четене т.нар. заместващ закон, който позволява на страната да функционира до приемането на редовния бюджет. Липсата на решение в тази насока рефлектира върху минималната заплата и пенсия, като засега остават със стойностите от миналата година, пише България Днес.

С остра критика към създалата се ситуация се обърна и комедийната актриса Латинка Петрова, която е убедена, че последната грижа на управляващите е благополучието на пенсионерите. За повече гражданска активност се моли и известният актьор Иван Петрушинов, познат с ролята си на Дядо Коледа. „Трябва непрекъснато да се ходи да се гласува. Всички трябва да се събудят и да четат повече, да се интересуват. В последните години се вдигнаха пенсиите и възрастните трябва да са доволни.“

Вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова разговаря с дует „Ритон“. „Българската музика е изключително популярна както у нас, така и по света, а Вие сте едни от емблемите на родната сцена“, каза министър Николова. И уточни, че българските музиканти и певци допринасят не само за развитието и популяризирането на родната музика, но и на туризма. В последните години все по-търсен става т.нар. концертен туризъм, поясни тя.

Вицепремиерът сподели, че расте броят на туристите, които избират да посетят дадена дестинация, подтикнати от конкретно музикално събитие. По думите й политиката на Министерството на туризма е съсредоточена върху развитието на нишовия туризъм и в тази връзка музикалният, културният и концертният туризъм са изключително важни. Министър Николова изрази надежда, че след стартиране на масовото ваксиниране културният живот ще се върне на предишните си нива, за да се задоволят нуждите на обществото в тази посока.

От своя страна Катя и Здравко от „Ритон“ благодариха за оказаното внимание към тях и заявиха, че са отворени за съдействие и партньорство с министерството в подкрепа на родния туризъм.

През всичките тези години не съм и поглеждал друга жена, всичко друго са измислици

Кой е той

Здравко Желязков е роден на 20 януари 1953 година в Момчилград. През 1977 година създава дует „Ритон“, както и става двойка с Екатерина Михайлова.

Първите песни за „Ритон“ написва Любен Цветков, който е ръководител на студентската група „Тонус“, в която те дебютират, а по-голяма популярност им донася „Трябва да чакаш“.

В средата на 70-те двамата си сътрудничат с Александър Кипров, Дени Драганов и Чочо Владовски. Песента „Огън и дим“ печели Голямата награда на „Златния Орфей“. Песента им „Пиратски кораб“ получава първа награда на фестивала „Бургас и морето“. Често двамата са канени от приятелите си Алла Пугачова и Филип Киркоров в Русия, където продължават да се радват на голяма популярност. За последно преди дни дуетът напълни зала 1 на НДК.

– Здравко, половинката ви Катя навърши 66 години тези дни. Кой е най-атрактивният подарък, който сте й правили?

– За това трябва да питате нея, но аз винаги се старая да й подаря най-хубавия подарък. Старая се в това отношение. Всяка година й подарявам нещо хубаво, нещо неочаквано, което да я зарадва и да я развесели.

– Нещо хубаво може да означава последен модел автомобил?

– Така е. Зависи от гледната точка, която имаме към другия. Понякога може да е автомобил, но може и просто букет цветя, едно цвете или една целувка. Затова казвам, че контрастът в любовта е огромен. Зависи кого имаш срещу себе си и доколко си имате доверие. Лично аз предпочитам нещо по-семпло – например букет и целувка. Няма нужда да подаряваш скъпи неща на любимата си, важното е ти да си й любимият и тя да оцени това.

– Каква е рецептата за една дълга връзка като вашата?

– На първо време е да имате чувства един към друг и да нямате користни цели помежду си. Освен да сте любовници, трябва и да сте приятели в живота и по пътя, по който вървите заедно. Най-важното е да гледате в една посока, да имате едни и същи цели в живота. Защото човек без цел в живота се превръща в един клиент на кафене и нищо повече. Когато и двамата имат една цел, всичко се нарежда от само себе си.

– С Катя сте заедно по 24 часа заедно. Това не е ли натоварващо?

– При нас е малко по-трудно, защото сме денонощно заедно наистина. С това също се свиква и то носи своите дивиденти. Всъщност живеейки по този начин, ние си ставаме все по-близки.

– Правите ли компромиси един с друг?

– Разбира се, че правим компромиси. То няма как такава дълга връзка да издържи без взаимни компромиси. Говоря за компромиси в добрия смисъл на думата, и то разумни. По мое лично мнение неразумният компромис води неминуемо до раздяла. Просто ако компромисът е неразумен, неминуемо единият ще избяга.

– Концертът ви „Елате ни на гости“ на 66-ия рожден ден на Катя мина доста успешно?

– Около 10 дена преди концерта билетите бяха разпродадени напълно. Това беше един своеобразен подарък за Катя. Тя бе много щастлива. Когато тя е щастлива, и аз съм щастлив.

– Когато сте се запознали с Катя, майка й не ви е харесвала. Искала е заможен зет – лекар или адвокат. Как стигнахте до сърцето на тъщата?

– Никога не съм стигал до сърцето на тъщата. Всъщност никога не съм се женил за тъщата. Женил съм се за дъщерята и с времето тъщата се примири и започна да ме приема, да я прости Господ.

– През годините с Катя останахте секссимволи на България.

– Никога не съм се смятал за секссимвол. Ако някой ме е смятал за такъв, да знае, че не съм това. Аз съм просто един изпълнител, който пее добре и обича жена си. Обичам да се веселя и да веселя хората около мен. Хората си дописват останалото и това понякога дразни.

– Вие сте красив мъж, Катя е единица за сексапил в цяла България още от едно време. Имало ли е моменти на ревност във вашата връзка?

– Имало е, разбира се. Може ли да има любов толкова дълги години и да няма ревност? Едното и другото си вървят ръка за ръка. Понякога аз, понякога тя, но това не е важно. Важното е, че гледаме в една посока и имаме едни и същи цели и работим за изпълнението им. Всичко останало са само хорски приказки, на които ние не обръщаме никакво внимание. Истински поводи за ревност не е имало през всичките тези години. Всичко, което е излязло по медиите, са спекулации, защото ние с Катя си имаме безгранично доверие един на друг и няма как да се случи едно такова нещо. Ние просто сме заедно, живеем спокойно, разумно и просто, както пеехме преди време в една наша песен.

– Как се пълни зала 1 на НДК?

– Въобще си нямам идея. Явно българското общество е с положително настроение към нашето творчество и ни харесва. Изненадах се колко много хора имаше на участието и всички знаеха песните ни и ни аплодираха на крака.

– Как се запознахте с Катя?

– Запознахме се много отдавна в Консерваторията на едни лекции. Тя дойде със закъснение през първия ден и ми направи впечатление като много специална и сексапилна жена. Тогава започнах да й обръщам внимание и не след дълго вече бяхме заедно.

– Вие сте с 5 години по-голям от нея.

– Това е, защото през първата година след казармата не ме приеха в Консерваторията, но също така и това е било за добро, защото се запознах с Катя и животът ми тръгна по друг път с нея. Самата Катя е тръгнала две години по-рано на училище. Тя на 19 вече изнасяше концерти заедно с мен. Толкова много сме пели, дори не мога да си направя сметката.

– Какво се случи след Консерваторията?

– Двамата работихме доста по морето и се справяхме наистина добре. Там ни забелязаха едни полски мениджъри, които ни харесаха и ни поканиха да пеем за тях. Заминахме за Полша и доста добре се справихме и там. Прекрасно ни се развиваха нещата. Там пък ни видя един руски импресарио и ни покани да пеем в Русия. Така започна нашето странстване по света.

– Полша или Русия избирате?

– Ние работим навсякъде. Обиколили сме много държави. Най-важното е, че това е било по работа, а не на екскурзия. Основно ние работим и това ни е забавлението в живота. Пеенето и работата е нашата мисия в живота и нито Катя, нито аз бихме я оставили.

Continue Reading

Previous: Внезапно почина един от учредителите на ГЕРБ!
Next: Маестрото стана баща за четвърти път, красивата водеща на bTV му роди син

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.
  • Когато мъжът ми почина, бях убедена, че апартаментът и всичко, което имахме, остават за мен и дъщеря ни

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.