Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков и Линда били пред раздяла! Бракът на премиера далеч не е безоблачен
  • Новини

Кирил Петков и Линда били пред раздяла! Бракът на премиера далеч не е безоблачен

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
kiririlrlindada.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Съвсем не е безоблачен бракът на премиера Кирил Петков и канадската му съпруга Линда, противно на опитите им да се представят като перфектното семейство.

Оказва се, че малко след като Петков довел жена си в България през 2007 г., животът у нас не й се понравил, тя си събрала багажа и се върнала обратно при родителите си в Канада, оставяйки го сам.

 

През 2009-а Линда изкарала месеци наред при майка си и баща си, а по същото време с Кирил вече имали две дъщери. Тя заминала в родината си заедно с децата, защото в София не издържала да се грижи сама за тях. По това време Петков бил изцяло зает с бизнес начинанията си и стремежите си да натрупа богатство, а върху плещите на Линла се стоварили всички отговорности.

Раздялата им обаче не била окончателна и последвало примирие, скрепено с появата на другата им щерка Ани. Всъщност кризата на брака им през 2009 г. не била първата. Още когато Линда научила, че е бременна с второто им дете, тя взела категоричното решение, че няма да ражда в България, защото нямала доверие на нашите лекари. И тогава заминала сама за Канада.

В момента с Петков също минавали през тежък семеен период заради постоянната му липса от дома им. „Трудно ни в. Той се прибира в полунощ, много често и след това, а тръгва в седем сутринта. Виждаме се за няколко часа през уикенда или пък сутрин, когато алармата звънне и той се приготвя да излезе. Докато е в банята и прави сутрешния си тоалет, си казваме важните неща от деня и така…“, откровеничи премиершата.

Тя признава, че не й е леко да движи всичко у дома, защото момичетата им не си давали много зор в чистенето и подредбата на апартамента, а освен това работела и непрекъснато в сладкарницата си. Кирил още преди години и бил предложил просто да бъде майка и домакиня на пълен работен ден, защото разполагали с достатъчно големи финансови възможности, но тя се чувства полезна, сбъдвайки мечтата си да приготвя и предава сладкиши без глутен и захар в собствената си сладкарница, пише „Ретро“.

Линда признава, че в почивните дни иска министър-председателя единственото да ходят на турска баня и спа.

Източник: hotarena

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ще си скубете косите: Българка разказа какво се случва с цената на олиото в Германия
Next: Това са 10-те най-вредни храни в България, които ни тровят и съсипват здравето – Списък

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.