Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков и Линда били пред раздяла! Бракът на премиера далеч не е безоблачен
  • Новини

Кирил Петков и Линда били пред раздяла! Бракът на премиера далеч не е безоблачен

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
kiririlrlindada.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Съвсем не е безоблачен бракът на премиера Кирил Петков и канадската му съпруга Линда, противно на опитите им да се представят като перфектното семейство.

Оказва се, че малко след като Петков довел жена си в България през 2007 г., животът у нас не й се понравил, тя си събрала багажа и се върнала обратно при родителите си в Канада, оставяйки го сам.

 

През 2009-а Линда изкарала месеци наред при майка си и баща си, а по същото време с Кирил вече имали две дъщери. Тя заминала в родината си заедно с децата, защото в София не издържала да се грижи сама за тях. По това време Петков бил изцяло зает с бизнес начинанията си и стремежите си да натрупа богатство, а върху плещите на Линла се стоварили всички отговорности.

Раздялата им обаче не била окончателна и последвало примирие, скрепено с появата на другата им щерка Ани. Всъщност кризата на брака им през 2009 г. не била първата. Още когато Линда научила, че е бременна с второто им дете, тя взела категоричното решение, че няма да ражда в България, защото нямала доверие на нашите лекари. И тогава заминала сама за Канада.

В момента с Петков също минавали през тежък семеен период заради постоянната му липса от дома им. „Трудно ни в. Той се прибира в полунощ, много често и след това, а тръгва в седем сутринта. Виждаме се за няколко часа през уикенда или пък сутрин, когато алармата звънне и той се приготвя да излезе. Докато е в банята и прави сутрешния си тоалет, си казваме важните неща от деня и така…“, откровеничи премиершата.

Тя признава, че не й е леко да движи всичко у дома, защото момичетата им не си давали много зор в чистенето и подредбата на апартамента, а освен това работела и непрекъснато в сладкарницата си. Кирил още преди години и бил предложил просто да бъде майка и домакиня на пълен работен ден, защото разполагали с достатъчно големи финансови възможности, но тя се чувства полезна, сбъдвайки мечтата си да приготвя и предава сладкиши без глутен и захар в собствената си сладкарница, пише „Ретро“.

Линда признава, че в почивните дни иска министър-председателя единственото да ходят на турска баня и спа.

Източник: hotarena

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ще си скубете косите: Българка разказа какво се случва с цената на олиото в Германия
Next: Това са 10-те най-вредни храни в България, които ни тровят и съсипват здравето – Списък

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.