Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадин Костадинов с нов залп: ЕС ни предаде, статутът ни е на обслужващ персонал
  • Новини

Костадин Костадинов с нов залп: ЕС ни предаде, статутът ни е на обслужващ персонал

Иван Димитров Пешев юли 17, 2022
zaalapfpreenn.jpg

„Приемането на така нареченото „френско предложение“ от парламента в Северна Македония не е изненада за нас, както не е изненада това, че беше прието модифицирано предложение, за чиито промени така и не бяхме уведомени.

Македонският парламент прие „френското предложение“, след като в продължение на дни имаше изказвания на трибуната му, които изразяваха българофобия“, заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов в позиция, разпространена от партията.

„Вгледано в кризите, които ни влияят ежедневно, голяма част от българското общество не обърна внимание, че при посещението си в парламента на Северна Македония Урсула фон дер Лайен категорично обясни, че преговорният процес няма да включва двустранни и исторически въпроси, тя заяви и че има македонски език“, посочва още Костадинов.

И прави заключението, че ЕС е предал българския интерес.

„Това показва, че нашите европейски партньори за пореден път ни предадоха, поставяйки общностните интереси пред нашия национален интерес. Показаха ни ясно и категорично, че те защитават позиции, които са промакедонски, а не пробългарски, независимо че България е член на Европейския съюз. Това за пореден път показа, че статутът ни в съюза не е на пълноправен член, а се равнява на статута на обслужващ персонал“, категоричен е той.

Костадинов припомня, че „Възраждане“ вече внесе в деловодството на Народното събрание предложение за отмяна на взетото решение от българския парламент с оглед на това, че има разминаване между вариантите, гласувани в София и Скопие. „Както е добре известно обаче, настоящото управляващо мнозинство отказа въобще да допусне предложението като точка за разглеждане в дневния ред“, посочва Костадинов.

„Позицията на „Възраждане“ е, че това е допълнителна и още по-основателна причина да има много скоро предсрочни избори“, категоричен е той.

„С вече нов състав на Народното събрание ще има много по-голям шанс за ново решение на българския парламент и за нова възможност за предоговаряне на условията, при които България допусна началото на преговорния процес на Северна Македония за членство в Европейския съюз“, предполага лидерът на „Възраждане“.

„Категорични сме, че изпълнението на българските условия трябва да предхожда преговорния процес и всеки един детайл от него, за което ще се борим и в 48-то Народно събрание“, зарча се Костадин Костадинов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова попиля Бойко Борисов: Обикаляте страната и лъжете безогледно
Next: Жената на Кирил Петков напуска България заради Лена Бориславова?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.