Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадин Костадинов с нов залп: ЕС ни предаде, статутът ни е на обслужващ персонал
  • Новини

Костадин Костадинов с нов залп: ЕС ни предаде, статутът ни е на обслужващ персонал

Иван Димитров Пешев юли 17, 2022
zaalapfpreenn.jpg

„Приемането на така нареченото „френско предложение“ от парламента в Северна Македония не е изненада за нас, както не е изненада това, че беше прието модифицирано предложение, за чиито промени така и не бяхме уведомени.

Македонският парламент прие „френското предложение“, след като в продължение на дни имаше изказвания на трибуната му, които изразяваха българофобия“, заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов в позиция, разпространена от партията.

„Вгледано в кризите, които ни влияят ежедневно, голяма част от българското общество не обърна внимание, че при посещението си в парламента на Северна Македония Урсула фон дер Лайен категорично обясни, че преговорният процес няма да включва двустранни и исторически въпроси, тя заяви и че има македонски език“, посочва още Костадинов.

И прави заключението, че ЕС е предал българския интерес.

„Това показва, че нашите европейски партньори за пореден път ни предадоха, поставяйки общностните интереси пред нашия национален интерес. Показаха ни ясно и категорично, че те защитават позиции, които са промакедонски, а не пробългарски, независимо че България е член на Европейския съюз. Това за пореден път показа, че статутът ни в съюза не е на пълноправен член, а се равнява на статута на обслужващ персонал“, категоричен е той.

Костадинов припомня, че „Възраждане“ вече внесе в деловодството на Народното събрание предложение за отмяна на взетото решение от българския парламент с оглед на това, че има разминаване между вариантите, гласувани в София и Скопие. „Както е добре известно обаче, настоящото управляващо мнозинство отказа въобще да допусне предложението като точка за разглеждане в дневния ред“, посочва Костадинов.

„Позицията на „Възраждане“ е, че това е допълнителна и още по-основателна причина да има много скоро предсрочни избори“, категоричен е той.

„С вече нов състав на Народното събрание ще има много по-голям шанс за ново решение на българския парламент и за нова възможност за предоговаряне на условията, при които България допусна началото на преговорния процес на Северна Македония за членство в Европейския съюз“, предполага лидерът на „Възраждане“.

„Категорични сме, че изпълнението на българските условия трябва да предхожда преговорния процес и всеки един детайл от него, за което ще се борим и в 48-то Народно събрание“, зарча се Костадин Костадинов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова попиля Бойко Борисов: Обикаляте страната и лъжете безогледно
Next: Жената на Кирил Петков напуска България заради Лена Бориславова?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.