Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмарна катастрофа с трамвай в София
  • Новини

Кошмарна катастрофа с трамвай в София

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
ksohashaoshasmrrr.jpg

Лек автомобил на преклонна възраст застана на трамвайните релси пред преминаваща мотриса и бе пометен от нея като кегла за боулинг, видя репортер на на столичния булевард „Константин Величков”.

Тежкият инцидент стана на метри преди кръстовището с бул. „Ал. Стамболийски”. В този участък често колите се засичат една друга и препречват движението на трамваите.

Този път обаче на нахалния водач не му се размина и върху него се стовари многотонният жълт гигант.

За секунди на мястото се изсипаха три полицейски автомобила, които отцепиха движението. Произшествието предизвика километрична опашка от псуващи шофьори. В момента екип на „Пътна полиция” взима алкохолни проби от шофьора на блъснатия автомобил и ватмана.

Снимки: Фейсбук

Още криминални новини:

18-годишен ученик е най-малкият наркозависим, с когото работя, но вече деца в 5-6 клас клонят натам и започват с марихуана. Това заяви бившият психолог от затвора в Казичене Калин Гайтанджиев пред NOVA.

„Метаамфетаминът е модерната дрога в момента, която е евтина и достъпна. Синът ми в 6-ти клас пък има съученик, който отказал вече цигарите, но има интерес към марихуаната“, каза той.

По думите му това, че хората все повече шофират под въздействие на наркотици, е симптомът на едно болно общество.

„Видяхме поредното цинично и арогантно отношение към живота, който вече не е ценност. Достойнството на човека се изменя като ценност и е важно да се покажем като непукисти, качвайки се дрогирани зад волана. Проблемът е отношението ни към ценностите“, уточни психологът.

„Сам човек не може да работи със зависим. Винаги трябва да има екип. Става дума за психотерапевтични групи за зависимости. Гърция се справя добре – там има терапевтични общности, в които човек стои с години с идеята да възстанови същността си“, каза той.

Гайтанджиев разказа за младеж на 23 години, който се върнал към дрогата, понеже бил ошамарен от майка му и по този начин тя го е унизила. „Именно унижението е това, което провокира хората. Еднократният шамар на майка му го връща към унижението от едно време“, заяви той.

Според него често взеимането на наркотици от деца е насочена към близките им. Например един тийнейджър чрез употребата на амфетамини иска да покаже на обсебващата си майка, че може да стане самостоятелен.

„Познавам трима в затвора, които спряха хероина и са абсолютно чисти. Познавам и 300, които продрусаха там. Те са оставени без смислена дейност в течение на години“, каза още той.

Материалът Кошмарна катастрофа с трамвай в София е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Мъжът ми отиде до тоалетната и тогава без да искам разбрах гадната му тайна
Next: Неадекватно жури провали Звездите в нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.