Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край на магазините за левче: Ето каква ще бъде тяхната съдба!
  • Новини

Край на магазините за левче: Ето каква ще бъде тяхната съдба!

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
sdfvfdsvfdhfdhgfj.png

Магазините тип „Всичко за 1 лев“ нашумяха ударно преди близо 15-16 години. Цяла мания е на път да си отиде завинаги, видя КОЧ.

 

Фикс идеята да преровиш и да се оборудваш за без пари със стоки ментета и некачествени домакински уреди вече ще бъде крайно трудна за осъществяване.

 

Иде краят на магазините за левче. Все повече китайски дюкяни вече са затворени, а други отдавна са се отказали най-евтината стока, която да продават, да бъде само 1 лев. Бедното население съвсем естествено като хипнотизирано гледаше евтинията, игнорирайки „благоуханието“, което се носи на влизане.

С 1 лев в джоба всеки се чувстваше направо милионер, влизайки да си закупи най-необходимите стоки за бита. И не само това.

Магазинчетата често са ставали арена на сблъсък между разгорещени домакини и млади моми, готови да си скубят косите до откат в името на това за тях да отиде последното огледалце в комплект с червило. Баби дори са размахвали бастуни една срещу друга, за да докопат пакет от 8 тоалетни хартии само за 1 левче.

Естествено никой не е оставял само лев за желан продукт.

„Изкушението дебне отвсякъде“, коментират редовни клиентки. Причината за това се подразбира – в китайските магазинчета просто има всичко. От калпави електроуреди, които могат да гръмнат при ползване над 5 минути, имитираща порцелан посуда до парфюми със сносна миризма, която за секунди се примесва с едрите капки избила пот. А българите грабеха ли грабеха, клиент да остави под 5 лева никога не се е случвало.

Но както всяко нещо истерията покрай магазините за 1 лев рязко отшумя. Появиха се моловете, в които все се намира по някоя сергия, която да е за джоба на всеки, разраснаха се и пазарите, на които виетнамци, ливанци и китайци пак продават по някоя друга стока менте. Добре познатите магазини за левче вече са с нов облик и витрини, на които се ширят обявки: „Комплект химикалки 2 лева“, „5 червила – 4 лева“, „Чифт гащи 5 лева“.

Служителка на магазин в столичния квартал „Слатина“ разкри, че преструктурирането се налага заради липсата на клиенти.

„От „Илиянци“ и моловете хората си купуват пак за без пари това, което ние продаваме. А и по-представително звучи: „Магазин за всичко“, отколкото „Магазин за 1 лев“, коментира тя и добави, че няма как билетът за градския транспорт да струва 1,60 лева, с 60% повече от най-евтината стока, която тя продава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки трябва да прочете тези редове за поща в abv.bg, иначе може да пострада
Next: Зрителите бесни на БТВ: Искат връщане на Кой да знае?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.