Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край с него! ПП сменят Кирил Петков като премиер?
  • Новини

Край с него! ПП сменят Кирил Петков като премиер?

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
premirkrkruroapet.jpg

Депутат от ПП обяви, че в партията се обсъждат други имена за премиер на България като има много подготвени хора.

Предстои „Продължаваме Промяната” да обсъдят на национален съвет други имена, различни от това на премиера в оставка Кирил Петков, за възможна кандидатура на партията при връчването на проучвателния мандат от Румен Радев.

Това каза в студиото на „Здравей, България” Андрей Гюров, който е председател на парламентарната група на партията.

Гюров опроверга съмненията, че той ще е новото предложение за премиер.

По думите му в ПП има много подготвени членове за поста.

На въпрос дали се обсъжда кандидатурата на Никола Минчев за поста, Гюров отговори, че той със сигурност е изключително подготвен и е фигура, която се ползва с уважение в парламента, пише факти.бг.

В момента Кирил Петков дава изявление след среща с БСП.

Той обаче не отговори на най-важният въпрос дали и кой ще го смени, за да има консесус с БСП.

Петков посочи, че решението ще бъде взето на национален съвет на ПП.

„Няма еднолично решение. Има 3 доклада от ДАНС, има Съвет за сигурност. Това даде чувство на партньорите ни, че институционалната машина е работила от доста време. Моята грешка е комуникационното представяне на нещата”, заяви той във връзка с изгонените 70 руски дипломати и добави, че диалогът с БСП продължава.

„Единствената грешка, която аз може би допуснах, е комуникационното представяне на събитията. То трябваше да се излезе в съответствия с институциите работели по тази тема, за да не се направи тази грешна опорка, че едва ли не аз еднолично съм направил нещо“, заяви министър-председателят в оставка.

Според Кирил Петков проблемът е, че цялото внимание на обществеността изведнъж се фокусирало изгонените руски дипломати, защото така истинските проблеми се забравят.

„Важното е какво се случва с цените, Плана за възстановяване и устойчивост, как изглежда стабилността на България, за да няма политическа криза, ще влезе ли Рашков в КПКОНПИ. Някои имат интерес всичко това да се измести“, смята той, предаде Offnews.bg.

Кирил Петков каза, че не може сам да взимам решения и че никой не е „тук еднолично“.

„Въпросът оттук нататък е да избегнем една кризисна точка, която не е от чак такова голямо значение. Казвам, че е без голямо значение, защото реално остават 43 служители на руското посолство. Малко страни в Европа имат толкова руски дипломати“, подчерта премиерът в оставка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Петков отговори на Нинова след ултиматума да не става премиер
Next: Сахарска жега се носи към България-Температурите скачат над 40

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.