Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край с него! ПП сменят Кирил Петков като премиер?
  • Новини

Край с него! ПП сменят Кирил Петков като премиер?

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
premirkrkruroapet.jpg

Депутат от ПП обяви, че в партията се обсъждат други имена за премиер на България като има много подготвени хора.

Предстои „Продължаваме Промяната” да обсъдят на национален съвет други имена, различни от това на премиера в оставка Кирил Петков, за възможна кандидатура на партията при връчването на проучвателния мандат от Румен Радев.

Това каза в студиото на „Здравей, България” Андрей Гюров, който е председател на парламентарната група на партията.

Гюров опроверга съмненията, че той ще е новото предложение за премиер.

По думите му в ПП има много подготвени членове за поста.

На въпрос дали се обсъжда кандидатурата на Никола Минчев за поста, Гюров отговори, че той със сигурност е изключително подготвен и е фигура, която се ползва с уважение в парламента, пише факти.бг.

В момента Кирил Петков дава изявление след среща с БСП.

Той обаче не отговори на най-важният въпрос дали и кой ще го смени, за да има консесус с БСП.

Петков посочи, че решението ще бъде взето на национален съвет на ПП.

„Няма еднолично решение. Има 3 доклада от ДАНС, има Съвет за сигурност. Това даде чувство на партньорите ни, че институционалната машина е работила от доста време. Моята грешка е комуникационното представяне на нещата”, заяви той във връзка с изгонените 70 руски дипломати и добави, че диалогът с БСП продължава.

„Единствената грешка, която аз може би допуснах, е комуникационното представяне на събитията. То трябваше да се излезе в съответствия с институциите работели по тази тема, за да не се направи тази грешна опорка, че едва ли не аз еднолично съм направил нещо“, заяви министър-председателят в оставка.

Според Кирил Петков проблемът е, че цялото внимание на обществеността изведнъж се фокусирало изгонените руски дипломати, защото така истинските проблеми се забравят.

„Важното е какво се случва с цените, Плана за възстановяване и устойчивост, как изглежда стабилността на България, за да няма политическа криза, ще влезе ли Рашков в КПКОНПИ. Някои имат интерес всичко това да се измести“, смята той, предаде Offnews.bg.

Кирил Петков каза, че не може сам да взимам решения и че никой не е „тук еднолично“.

„Въпросът оттук нататък е да избегнем една кризисна точка, която не е от чак такова голямо значение. Казвам, че е без голямо значение, защото реално остават 43 служители на руското посолство. Малко страни в Европа имат толкова руски дипломати“, подчерта премиерът в оставка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Петков отговори на Нинова след ултиматума да не става премиер
Next: Сахарска жега се носи към България-Температурите скачат над 40

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.