Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Легендарен Кеворкян: Кирчо и Асен успяха, вече ги смятат за идиоти!
  • Новини

Легендарен Кеворкян: Кирчо и Асен успяха, вече ги смятат за идиоти!

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
krirllrkevorrkqn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

За тази жалка история се писа доста, за нея стана дума и тук, в предишния ми текст.

Все пак, да я припомним с две думи.

По време на скорошната среща на лидерите на ЕС в Брюксел нашият премиер случайно се натъкнал – нейде в коридорите – на президента Байдън.

„О, господин президент, о, сър!“

„О, о, о…“

Толкова може да се каже за 8/осем секунди – колкото е траело видеото със заснетата среща, както изчислиха някои наблюдатели.

Според ПростоКирчо обаче може да се каже доста повече.

Ето колко:

„Обясних на президента Байдън, как корупцията може да бъде инструмент на Путин в страните от Балканите“.

Той ми каза: „Абсолютно вярвам в това, което казваш“.

Аз дадох и примера за Турски поток, където е факт, че 3 млрд. лв. бяха изхарчени от нашите пари за тръба, която не можем да използваме и явно джиповете на „Аркад“ се намериха в къщи, като на госпожа Арнаудова. Точно това е инструментът, работиш с политическата вихрушка, ако си Путин, караш ги да харчат национални пари за твои проекти и го работиш през корупцеия. Това не е само в България“.

Този диалог, дори стегнато преразказан, ще трае поне 50 секунди.

Но ако имаме предвид, с какво темпо говори Кирчо и особено, с какво темпо мисли ще трае поне два пъти по-дълго.

От Министерския съвет се опитаха да разрешат загадката: имало и втора среща на Кирчо с Байдън – без да уточнят къде и кога и защо не е заснета.

Вероятно пак в някой коридор – явно Байдън и ПростоКирчо обичат да се мотат зад кулисите на събитията.

Да им повярваме.

Остава да бъде уточнен един детайл.

В осемсекундното видео, за по-малко от половин секунда, Кирчо докосва лакътя на Байдън.

Точно този кадър бе разпространен като фотос – за да видим, колко интимни са двамата герои.

И отново да се убедим, каква тежка комплексарщина гризе отвътре ПростоКирчо, колко страстно желае да бъде припознат като…

Посрещнете на крака и аплодирайте Шампиона!

В Шампионат по какво?

Вие кажете…

Да оставим Кирчо и Байдън нейде в коридорите.

И да видим какви ги върши нашият човек с… Путин.

Кирчо – Байдън, Кирчо – Байдън, Кирчо – Байдън, и изведнъж Кирчо – Путин!

Кирчо – Путин!

Уж гали повехналия мускул на американския президент и от сутрин до вечер мели срещу Путин – обаче няма нищо против джобът му да е обърнат към руския Самодържец.

Преди няколко дни журналистът Атанас Чобанов /“БЪРД БГ“/ хвърли една молотовка в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ – по повод подписаният в Министерския съвет, в присъствието на ПростоКирчо, Меморандум със западни инвеститори, които ще вложат милиард долара в българската енергетика.

Атанас Чобанов /цитат/: „Единият инвеститор е Путин, това ме притеснява. Чрез подставени лица България ще помогне на Путин да изпере един милиард долара, като смеси парите, които уж се инвестират за зелена енергия, с европейските средства, които ще дойдат по Плана за възстановяване. Изключителен скандал… Как не се намира един грамотен човек в обкръжението на премиера и на службите, който да провери елементарно, в Гугъл, информацията, кой стои зад този фонд… Не е британски, парите са на руския милиардер Авдорян, който е много близък на Сергей Чемезов, шефа на „Розтех“, който е дясната ръка на Путин…

Американското финансово разузнаване е сложило под наблюдение както Авдорян, така и човека, който подписа този меморандум под благосклонния поглед на Кирил Петков – Атанас Бостанджиев… Парите са сто процента на Авдорян… Тези пари, всъщност, са на тесния кръг на Путин. Изключителен скандал!“ /край на цитата/.

Две са възможните причини за подписването на скандалния Меморандум, според Чобанов. Първата е – ако проявим пределна вежливост – наивност от страна на правителството.

Втората причина: „Самият проект на „Промяната“ е хибриден и много добре са се прикривали до момента“.

Имаме ли основания да подозираме, че кирчовци са на път да направят комбинация, която би впечатлила дори Джон Льо Каре – а той, през цялата си превъзходна писателска кариера, описваше мискинските комбинации на Московския Център?

Ще говорите непрекъснато срещу руснаците, ще ги дразните, че не ви е нужен техния газ, не искате нищо от „Касапина“ Путин – така го нарече треперливия Байдън, а сетне се поправи, той пък все се поправя.

И докато плещите тия глупости, ще направите сделката за един милиард, обвързана с онзи Меморандум, която включва и завода за батерии – друга съмнително начинание, което изобщо не успя да разбуди Парламента. После, разбира се, ще купувате руски газ на каквато цена ви кажат…

Прекалено сложна ли е тази комбинация?

Никак – иска са само голяма уста и безпределно нахалство. Дуото/Кирчо, Асен притежава и двете и ги демонстрира с удоволствие.

В неговата игра фантазността има важна роля – колкото е по-дразнеща и злепоставяща, толкова по-добре. Целта е да ги сметнат за идиоти, за да промушат по-лесно проектите си. И засега успяват.

Някои от измишльотините, специално на Кирчо, са безподобни, те биха накарали дори барон Мюнхаузен да се пусне обратно в блатото.

Веднъж изтърси, че спрял в Българската банка за развитие 850 заема, със среден размер от по 50 милиона лева – цели 42 милиарда!

И дори да е сбъркал неволно, изобщо не се извини. Просто е устроен така. Не ги забравяйте тия неща и изобщо не ги подценявайте.

Лъже и маже толкова нелепо, че и предполагаемата афера с пари на Путин ще бъде приета от мнозина като малък епизод от поредицата небивалици, отчайващи здравия разум. Това е планът.

И какво следва?

Путин, естествено, няма да си признае, че има такива шармантни партньори като кирчовци.

Голяма е обаче вероятността по-късно да ги насърчи да му свършат някоя и друга услуга – и тогава, дори ако един български ботуш стъпи в Украйна, операцията там няма да свърши никога, за кеф на руснаците.

Дуото е в състояние да направи всякакви щуротии. То е напълно безконтролно.

Но не знаят нещо важно: веднъж сгащят ли те руснаците, казачокът не ти мърда, докато си жив…

От някои медии поискали обяснение от Министерския съвет за скандалните твърдения около Меморандума и чуждестранните инвеститори.

Отговорът бил: „От 3 – 4 години няма руска връзка“.

Грешен отговор: една връзка с руснаците никога не приключва.

А ПростоКирчо повтаря като навит: „Ние сме НАТО“…

Кеворк Кеворкян

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Иво Сиромахов: С вълнение ви съобщавам, че приех поста генерален директор на БНТ
Next: Пламнал е дефектирал сушилен апарат: Огнен ад в център Любов в Русе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.