Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Легендарен Кеворкян: Кирчо и Асен успяха, вече ги смятат за идиоти!
  • Новини

Легендарен Кеворкян: Кирчо и Асен успяха, вече ги смятат за идиоти!

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
krirllrkevorrkqn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

За тази жалка история се писа доста, за нея стана дума и тук, в предишния ми текст.

Все пак, да я припомним с две думи.

По време на скорошната среща на лидерите на ЕС в Брюксел нашият премиер случайно се натъкнал – нейде в коридорите – на президента Байдън.

„О, господин президент, о, сър!“

„О, о, о…“

Толкова може да се каже за 8/осем секунди – колкото е траело видеото със заснетата среща, както изчислиха някои наблюдатели.

Според ПростоКирчо обаче може да се каже доста повече.

Ето колко:

„Обясних на президента Байдън, как корупцията може да бъде инструмент на Путин в страните от Балканите“.

Той ми каза: „Абсолютно вярвам в това, което казваш“.

Аз дадох и примера за Турски поток, където е факт, че 3 млрд. лв. бяха изхарчени от нашите пари за тръба, която не можем да използваме и явно джиповете на „Аркад“ се намериха в къщи, като на госпожа Арнаудова. Точно това е инструментът, работиш с политическата вихрушка, ако си Путин, караш ги да харчат национални пари за твои проекти и го работиш през корупцеия. Това не е само в България“.

Този диалог, дори стегнато преразказан, ще трае поне 50 секунди.

Но ако имаме предвид, с какво темпо говори Кирчо и особено, с какво темпо мисли ще трае поне два пъти по-дълго.

От Министерския съвет се опитаха да разрешат загадката: имало и втора среща на Кирчо с Байдън – без да уточнят къде и кога и защо не е заснета.

Вероятно пак в някой коридор – явно Байдън и ПростоКирчо обичат да се мотат зад кулисите на събитията.

Да им повярваме.

Остава да бъде уточнен един детайл.

В осемсекундното видео, за по-малко от половин секунда, Кирчо докосва лакътя на Байдън.

Точно този кадър бе разпространен като фотос – за да видим, колко интимни са двамата герои.

И отново да се убедим, каква тежка комплексарщина гризе отвътре ПростоКирчо, колко страстно желае да бъде припознат като…

Посрещнете на крака и аплодирайте Шампиона!

В Шампионат по какво?

Вие кажете…

Да оставим Кирчо и Байдън нейде в коридорите.

И да видим какви ги върши нашият човек с… Путин.

Кирчо – Байдън, Кирчо – Байдън, Кирчо – Байдън, и изведнъж Кирчо – Путин!

Кирчо – Путин!

Уж гали повехналия мускул на американския президент и от сутрин до вечер мели срещу Путин – обаче няма нищо против джобът му да е обърнат към руския Самодържец.

Преди няколко дни журналистът Атанас Чобанов /“БЪРД БГ“/ хвърли една молотовка в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ – по повод подписаният в Министерския съвет, в присъствието на ПростоКирчо, Меморандум със западни инвеститори, които ще вложат милиард долара в българската енергетика.

Атанас Чобанов /цитат/: „Единият инвеститор е Путин, това ме притеснява. Чрез подставени лица България ще помогне на Путин да изпере един милиард долара, като смеси парите, които уж се инвестират за зелена енергия, с европейските средства, които ще дойдат по Плана за възстановяване. Изключителен скандал… Как не се намира един грамотен човек в обкръжението на премиера и на службите, който да провери елементарно, в Гугъл, информацията, кой стои зад този фонд… Не е британски, парите са на руския милиардер Авдорян, който е много близък на Сергей Чемезов, шефа на „Розтех“, който е дясната ръка на Путин…

Американското финансово разузнаване е сложило под наблюдение както Авдорян, така и човека, който подписа този меморандум под благосклонния поглед на Кирил Петков – Атанас Бостанджиев… Парите са сто процента на Авдорян… Тези пари, всъщност, са на тесния кръг на Путин. Изключителен скандал!“ /край на цитата/.

Две са възможните причини за подписването на скандалния Меморандум, според Чобанов. Първата е – ако проявим пределна вежливост – наивност от страна на правителството.

Втората причина: „Самият проект на „Промяната“ е хибриден и много добре са се прикривали до момента“.

Имаме ли основания да подозираме, че кирчовци са на път да направят комбинация, която би впечатлила дори Джон Льо Каре – а той, през цялата си превъзходна писателска кариера, описваше мискинските комбинации на Московския Център?

Ще говорите непрекъснато срещу руснаците, ще ги дразните, че не ви е нужен техния газ, не искате нищо от „Касапина“ Путин – така го нарече треперливия Байдън, а сетне се поправи, той пък все се поправя.

И докато плещите тия глупости, ще направите сделката за един милиард, обвързана с онзи Меморандум, която включва и завода за батерии – друга съмнително начинание, което изобщо не успя да разбуди Парламента. После, разбира се, ще купувате руски газ на каквато цена ви кажат…

Прекалено сложна ли е тази комбинация?

Никак – иска са само голяма уста и безпределно нахалство. Дуото/Кирчо, Асен притежава и двете и ги демонстрира с удоволствие.

В неговата игра фантазността има важна роля – колкото е по-дразнеща и злепоставяща, толкова по-добре. Целта е да ги сметнат за идиоти, за да промушат по-лесно проектите си. И засега успяват.

Някои от измишльотините, специално на Кирчо, са безподобни, те биха накарали дори барон Мюнхаузен да се пусне обратно в блатото.

Веднъж изтърси, че спрял в Българската банка за развитие 850 заема, със среден размер от по 50 милиона лева – цели 42 милиарда!

И дори да е сбъркал неволно, изобщо не се извини. Просто е устроен така. Не ги забравяйте тия неща и изобщо не ги подценявайте.

Лъже и маже толкова нелепо, че и предполагаемата афера с пари на Путин ще бъде приета от мнозина като малък епизод от поредицата небивалици, отчайващи здравия разум. Това е планът.

И какво следва?

Путин, естествено, няма да си признае, че има такива шармантни партньори като кирчовци.

Голяма е обаче вероятността по-късно да ги насърчи да му свършат някоя и друга услуга – и тогава, дори ако един български ботуш стъпи в Украйна, операцията там няма да свърши никога, за кеф на руснаците.

Дуото е в състояние да направи всякакви щуротии. То е напълно безконтролно.

Но не знаят нещо важно: веднъж сгащят ли те руснаците, казачокът не ти мърда, докато си жив…

От някои медии поискали обяснение от Министерския съвет за скандалните твърдения около Меморандума и чуждестранните инвеститори.

Отговорът бил: „От 3 – 4 години няма руска връзка“.

Грешен отговор: една връзка с руснаците никога не приключва.

А ПростоКирчо повтаря като навит: „Ние сме НАТО“…

Кеворк Кеворкян

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Иво Сиромахов: С вълнение ви съобщавам, че приех поста генерален директор на БНТ
Next: Пламнал е дефектирал сушилен апарат: Огнен ад в център Любов в Русе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Тъжна вест! Почина легендарният български рали шампион Илия Бояджиев! Той катастрофира на рали през лятото
  • Току що Голям обрат: Костадинов обяви съдбовно решение за България 😱 Посочи Гюров или Йотова
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Колегите му го описват като по-затворен, категорични са, че трагичното решение няма нищо общо с избора на членове на Прокурорската колегия във ВСС
  • Евентуална победа на Андрей Гюров на президентския балотаж може да има тежки последици за ГЕРБ. Това прогнозира социологът Юлий Павлов в изборното студио „Метроном“ на Радио Фокус, цитирано от Флагман.
  • Мистерията с убийството на Слави Бинев се заплита: Два напълно еднакви джипа отиват към къщата😨
  • Радев доволен от Йотова и заплашва: Балотажът е между мира и войната
  • Потрес! Дъщеря удари шамар на майка си в Пловдив, прати я в гроба! Нелеп домашен инцидент завърши с обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост
  • Майката на Росенчо през сълзи след трагедията: Постоянно говорехме с него, беше в добро съзнание
  • Андрей Гюров показа красивата си съпруга си на…Вижте повече

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.