Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите в недоумение, заради жена, която през деня е инвалид, а нощно време се движи нормално
  • Новини

Лекарите в недоумение, заради жена, която през деня е инвалид, а нощно време се движи нормално

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
ssidasidiaskdasdasldas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Необичайно и непознато за медицинската наука заболяване разболяло 38-годишната Филипина Цонева от Велико Търново. Жената обиколила десетки лекари и специалисти, които оставали озадачени от състоянието й и не могли да кажат категорична диагноза.

Странният случай според тях е медицински феномен, пише „Борба“.

Филипина не може да ходи през деня и единственият й шанс за придвижване е инвалидната количка.

Заради болестта 38-годишната жена изцяло е преобърнала режима си на живот – в 02:00 часа се къпе, готви, върши домакинска работа и всякакви други дейности, но когато се покаже слънцето – краката й отново отказват и става инвалид.

Филипина има три висши образования – по история и география, туризъм и право. Работила като учителка, но голямото й желание било да стане разследващ полицай. По стечение на обстоятелствата кандидатствала за военослужеща в химическото поделение в Горна Оряховица и в края на 2008 година била назначена. Кошмарът започнал в началото на 2017 година. Първоначално усещала, че нещо странно се случва с левия й крак. „Чувствах, че все едно кракът ми изпада в безтегловност, когато ходя известно време.

След кратка почивна всичко се нормализираше. Не можех да оставя нещата така и отидох на преглед във Военно медицинска академия в София. Първоначално ми направиха ядрено магнитен резонанс на кръста, за да изключват възможността за дискова херния. Изследването потвърди, че няма проблем в тази област, а след това преминах скенер на главата, при който медиците забелязаха лезии“, обясни търновката.

Професорът, който се заел със случая й, заключил, че става дума за множествена склероза. Тя обаче имала съмнения за диагнозата, тъй като нямала присъщите за болестта симптоми – проблем с очите, загуба на ориентация, световъртежи и слабост в ръцете. Въпреки това се доверила на екипа и останала за хоспитализация. „Започнаха да ми вливат кортикостероиди и да ми прилагат урбазон, слагаха ми системи в продължение на 5 дни, което ми оказа негативно въздействие. Аз спрях да ходя, докато останалите пациенти с тази диагноза се подобряваха при такова лечение.

Отидох в болницата сама на крака, без да ме придружава никой, а с всеки изминал ден се влошавах и нещата се усложняваха. Накрая на престоя ми спрях да ходя нормално, но най-любопитното е че нощем се движех свободно. Медицинските сестри и лекарите бяха шокирани от състоянието ми. Не бяха виждали подобно нещо“, разказа Филипина.

На 25 юни я изписали с уговорката да се върне на 20 август, за поддържаща терапия. В този един месец Филипина се придвижвала сама, макар да има затруднения, но шофирала и дори ходела без чужда помощ. Посетила няколко пъти минералния басейн в Полски Тръмбеш и това й повлияло положително, защото започнала да изкачва по-лесно стъпала пред жилищния й блок. Когато се върнала в болницата и приложили отново кортикостероиди и това категорично влошило състоянието й. От тогава загубила възможността денем да използва краката си. След това започнала да ходи на различни лекари и да се подлага на всевъзможни изследвания – кръвни, генетични, хормонални., но никой медик не можел да кажа какво й има.

Ходила на иглотерапия, посещавала барокамера, подложила се на репетитивна транскраниална магнитна стимулация – нищо не дало резултат. Потърсила помощ и от лекар в Турция, който също вдигнал ръце. 38-годишната жена предполага, че странното заболяване се е отключило след поставени й ваксини за хепатит В и човешки папилома вирус. „Мисля, че тези ваксини може да са предизвикали болестта. Поставиха ми ги през 2013 година и вероятно бавно са започнали да действат отрицателно и да ме унищожават. Същото предположи и известния доц. д-р Димитър Чакъров в София. Той беше озадачен след като му споделих симптомите и каза, че макар да е на 80 години – подобно заболяване не е срещал“, заяви Филипина.

Дългогодишният специалист й предписал имуноглуболини, които трябва да й се вливат всеки месец. Те струват по 700 лв. Тяхната цена е непосилна за жената и има нужда от финансова подкрепа, за да си ги позволи, защото не се полагат по здравна каса. Който има възможност да дари сума за лечението й, може да го направи на:

Дарителска сметка:

Банка ДСК-клон В.Търново

IBAN BG64STSA93000025092256 BIC STSABGSF

Филипина Цонева Цонева

38-годишната споделя, че с нетърпение очаква да стане 2:00 часа нощем, за да ходи нормално и да извършва всички обичайни дейности за здравите хора. Споделя, че много й липсва трудовата ангажираност, но за щастие, има предложение за работа като онлайн сътрудник във фирма. Работодателят, който й предложил офертата, спечелил европроект даващ му право да назначи човек със 100-процентова инвалидност, имащ право да изпълнява задълженията си от вкъщи.

Дали ще бъде назначена обаче зависи от новото решение на ТЕЛК, което ще излезе в края на седмицата. В него под влияние ще се вземе становището на комисията дали е работоспособна, въпреки заболяването си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Индра Деви доживя до 103 години и ни остави 12 златни правила за хранене
Next: Забележка към родителите, които ходят с децата си по заведения, вбеси мрежата

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.