Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на Емо: Разследващата полицайка говори за сина ми като използва думата приживе
  • Новини

Майката на Емо: Разследващата полицайка говори за сина ми като използва думата приживе

Иван Димитров Пешев март 7, 2023
sdmasmdasodaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Майката на изчезналия Емил Боев обмисля идеята да съди полицията за несвършена работа по случая с изчезналия ѝ син.

 

Това личи от неин коментар в групата във Фейсбук “Да намерим Емо”. Тя е крайно недоволна от работата на разследващите, обвинява ги, че се отнасят с безразличие и дори насмешка към нейното желание да получи повече информация.

Иванка Стоянова пише във Фейсбук, че след повече от 35 дни, откакто Емил е в неизвестност, от полицията ѝ казали, че в случая “евентуално има чужда намеса”. МВР обаче не знаело нищо със сигурност.

Майката на Емо разказа във Фейсбук групата следното:
„Вчера бяхме с баща му в полицията. Заявявам най-категорично и отговорно, че нещата са много по зле отколкото очаквахме! Няма нито единствен перничанин разпитан, няма никакви отговори за това къде и кога е търсен (ако изобщо са влизали в къщи и мази). Няма отговор на нито един въпрос зададен от нас…

Разследващата полицайка имаше безочието и бездушието да говори за синът ми, като използва думата за него „приживе“.

На опитите ни да зададем въпроси тя с ехидна физиономия ни посочваше документите (в които нищо съществено нямаше) и отговаряше „Четете“.

Има ли смисъл да продължаваме да се надяваме, че тези хора са си свършили работата…категорично НЕ!“

Сред коментарите на участниците в групата има различни мнения. Някои смятат, че не е добра идея да се коментира работата на МВР, докато разследването тече. На това Стоянова отговаря с: „Ако вашия син го няма 35 дни и отговора на полицията е, че „евентуално има чужда намеса“, но нищо не знаят, дали нямаше и вие да коментирате работата на полицията?!“

Други път съветват обезверената майка да търси отговорност от полицията по съдебен път. От реакциите ѝ личи, че тя е по-склонна на втората възможност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След Ергенът започва Момата! Вече е известна и първата участничка – отдавнашна любимка на зрителите
Next: Майката на Емил, изчезнал преди 39 дни: Може да е изгубил паметта си. Полицията не съдейства

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.