Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка забрани на баща да вижда децата си! Той окачи билборд в български град и запали мрежата
  • Новини

Майка забрани на баща да вижда децата си! Той окачи билборд в български град и запали мрежата

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
mfasnfoasfoas.jpg

Билборд с лицата на две малки момиченца, се появи на дърво в наш град.

Той учуди хората в Интернет и предизвика разнопосочни реакции. Поста е публикуван от мъж, който обяснява, че е сложил билборда по пътя за училище на децата. За да знаят и видят, че баща им ги обича. Но защо се налага това?

„Когато един баща обича децата си и не се отказва от тях, а майката възпрепятства срещите им, той прибягва до това – да сложи билборд по пътя на децата за училище, за да знаят, че ги обича и не ги е оставил.

По презумпция в България правата се дават на майката – с нищожни изключения. В това отношение бащата винаги е ощетен; законът тук е строга мащеха за него. Това трябва да се промени.

Не изпускай тези оферти:

Историята е от град в България, но касае всички. Децата имат нужда от двамата родители по равно.

Не знаем обратната страна на монетата каква е, но този трогателен акт ни кара да се замислим.“
Под поста се появиха редица коментари. Има противопоставяне между майката и бащата, но има и много истини за децата.

„Винаги съм си мислела, че е пълно безумие да използваш децата си като инструмент за отмъщение срещу другия родител. Нагледала съм се на това и истината е, че никой не печели.

Ощетени са само децата. Винаги. Независимо какви са отношенията между родителите (стига да не става въпрос за насилие), бащата и майката трябва да имат равни права. Не разбирам жени, които не дават децата на бащата, само защото той има нов партньор или за да го наранява умишлено. Как не разбират, че децата им страдат, не знам. Важи и за двете страни“, пише Диляна Василева.

„Съгласна съм с всичко, само че до колкото знам – вече доста често се дават децата на бащите. От няколко независими места чувам, че адвокати са казвали, че вече не е рядкост бащата да получи правата над детето. Иначе да – детето има нужда и от двамата си родители и не е редно да прехвърлят своите си проблеми върху децата“, мисли друга жена.

„Хубаво е да знаете и обратната страна, защото има бащи, които след развода забравят, че имат деца. Не знаят кой номер дрехи носят, кой номер обувки им трябват или дали имат нужда от лекарства, зъболекар или логопед.

Съжалявам за този татко, защото всяко дете има нужда от двамата си родители и не бива то да се чувства виновно, че родителите са разделени. Нито пък да страда. Но за съжаление познавам много повече майки, които се лишават от всичко, за да отгледат децата си, отколкото бащи. Съжалявам“, разсъждава Еми Цветкова.

„Жените, които лишават децата си от бащина обич и внимание, нанасят непоправими щети върху психиката им. Има един български сериал „Денят на бащата“, който много точно засяга тези проблеми.

Жената – майка никога не би допуснала да нанесе вреда на детето си. Подобно поведение е присъщо на комплексирани, лишени от майчино чувство, егоистки. Законът е крайно несправедлив не само към бащите, а най-вече към децата и не търпи отлагане промяната му!“, обобщава Лилия Попова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гоги на 5 месеца от Варна има нужда от помощ
Next: София прие забрана за стари коли в тези райони на столицата! Ето карта и колко ще е глобата

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.