Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гоги на 5 месеца от Варна има нужда от помощ
  • Новини

Гоги на 5 месеца от Варна има нужда от помощ

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
gogigivarnarna.jpg

Георги Диамандиев – Гоги от Варна е на 5 месеца и има нужда от помощ.

Ето и съобщението в платформата pavelandreev.bg

„Здравейте, мили хора !

Казвам се Георги и съм на 5 месеца, но всички ми викат Гоги! Знаете ли, че наскоро се научих да казвам МАМА ! Животът ми до сега обаче протича по много труден начин… Още, когато бях на 2 месеца, се разболях от една болест, наречена епилепсия. От тогава започнах да ходя на много екскурзии по страната, Пловдив, София, Варна….

Не изпускай тези оферти:

Да, до Варна не е точно екскурзия, защото аз съм роден тук. С течение на времето обаче тази болест започна да ми създава проблеми. Докато в първия месец правех по един гърч на 20 дни… сега правя по 40 гърча за 12 часа. Казват,че имам синдром на Уест и че някакви кръвоносни съдове в главата ми били уголемени, но аз не им вярвам, или поне ми се ще да не им вярвам.

Сега се намирам в отделение, на което всички му викат интензивното.Навсякъде около мен има хора с бели престилки. Вливат ми някакви системи, но от тях не мога да се събудя и да видя мама и тати. Понякога чувам гласовете им, струва ми се,че са разтревожени.

Аз съм им обещал да се боря до край и нямам намерение да се предавам. Дочух, татко да казва,че ще трябва да заминем за Турция, защото състоянието ми се е било влошило.

Мама обаче, звучеше тъжна, защото каза,че сме нямали толкова парички. Мили хора, отново ви наричам така. Моля ви, да ми помогнете, отново да казвам Мама, тези гърчове вече не са ми интересни, а и не искам постоянно да спя. По 40 пристъпа на ден ми идват, в повечко, нищо,че съм много силен

. Искам отново да се събудя и да видя мама и тате. Усещам,че ги карам,да бъдат тъжни, а аз искам да са щастливи. Знаете ли ,че преди време, тати ми показа нещо, на което му викат топка и аз мнооого я харесах, Много ми се ще, като порастна по-голям, да започна да играя с тази топка, Искам да, мога да бягам като другите деца, искам да се науча да чета, да пиша и да смятам. Искам един нормален живот и за мен. Съжалявам,че много пъти използвах думичката ‘искам“, но съм много любознателен и желая да опитам от всичките чудеса на света. 

П.С. Офертата за лечението на нашето слънчице е едва за 5 дни в интезивно отделение и за това пускаме по-висока сума, защото ще ни е нужна…. но не знаем дори колко….“

Документи може да видите и да направите дарение в платформата – https://pavelandreev.bg/campaign/nadezda-za-gogi?fbclid=IwAR3pBEpf_8jXlgu2BR-Dl-nLmmf4sQzv3V70vm_BcRsHAdrFK1w6j-8rU8M

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Познавач на района разби на пух и прах версиите: Сашко не е Батман! Бил е в
Next: Майка забрани на баща да вижда децата си! Той окачи билборд в български град и запали мрежата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.