Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка забрани на баща да вижда децата си! Той окачи билборд в български град и запали мрежата
  • Новини

Майка забрани на баща да вижда децата си! Той окачи билборд в български град и запали мрежата

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
mfasnfoasfoas.jpg

Билборд с лицата на две малки момиченца, се появи на дърво в наш град.

Той учуди хората в Интернет и предизвика разнопосочни реакции. Поста е публикуван от мъж, който обяснява, че е сложил билборда по пътя за училище на децата. За да знаят и видят, че баща им ги обича. Но защо се налага това?

„Когато един баща обича децата си и не се отказва от тях, а майката възпрепятства срещите им, той прибягва до това – да сложи билборд по пътя на децата за училище, за да знаят, че ги обича и не ги е оставил.

По презумпция в България правата се дават на майката – с нищожни изключения. В това отношение бащата винаги е ощетен; законът тук е строга мащеха за него. Това трябва да се промени.

Не изпускай тези оферти:

Историята е от град в България, но касае всички. Децата имат нужда от двамата родители по равно.

Не знаем обратната страна на монетата каква е, но този трогателен акт ни кара да се замислим.“
Под поста се появиха редица коментари. Има противопоставяне между майката и бащата, но има и много истини за децата.

„Винаги съм си мислела, че е пълно безумие да използваш децата си като инструмент за отмъщение срещу другия родител. Нагледала съм се на това и истината е, че никой не печели.

Ощетени са само децата. Винаги. Независимо какви са отношенията между родителите (стига да не става въпрос за насилие), бащата и майката трябва да имат равни права. Не разбирам жени, които не дават децата на бащата, само защото той има нов партньор или за да го наранява умишлено. Как не разбират, че децата им страдат, не знам. Важи и за двете страни“, пише Диляна Василева.

„Съгласна съм с всичко, само че до колкото знам – вече доста често се дават децата на бащите. От няколко независими места чувам, че адвокати са казвали, че вече не е рядкост бащата да получи правата над детето. Иначе да – детето има нужда и от двамата си родители и не е редно да прехвърлят своите си проблеми върху децата“, мисли друга жена.

„Хубаво е да знаете и обратната страна, защото има бащи, които след развода забравят, че имат деца. Не знаят кой номер дрехи носят, кой номер обувки им трябват или дали имат нужда от лекарства, зъболекар или логопед.

Съжалявам за този татко, защото всяко дете има нужда от двамата си родители и не бива то да се чувства виновно, че родителите са разделени. Нито пък да страда. Но за съжаление познавам много повече майки, които се лишават от всичко, за да отгледат децата си, отколкото бащи. Съжалявам“, разсъждава Еми Цветкова.

„Жените, които лишават децата си от бащина обич и внимание, нанасят непоправими щети върху психиката им. Има един български сериал „Денят на бащата“, който много точно засяга тези проблеми.

Жената – майка никога не би допуснала да нанесе вреда на детето си. Подобно поведение е присъщо на комплексирани, лишени от майчино чувство, егоистки. Законът е крайно несправедлив не само към бащите, а най-вече към децата и не търпи отлагане промяната му!“, обобщава Лилия Попова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гоги на 5 месеца от Варна има нужда от помощ
Next: София прие забрана за стари коли в тези райони на столицата! Ето карта и колко ще е глобата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.