Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майстор на сръбската скара разкрива как се правят най-сочните кебапчета
  • Новини

Майстор на сръбската скара разкрива как се правят най-сочните кебапчета

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
srubaskdasosda.png

Кебапчета са ястие от сръбската кухня и са любими на всички. Жителите на Балканския полуостров ги обожават и често ги приготвят.

Продълговатият колбас се прави от свинско или говеждо месо, а след това се пържи на скара или на тиган. Сега ще Ви разкрием най-лесната рецепта на това оригинално ястие. Уверяваме ви, че ще имат невероятен вкус!

Съставки:

Свинска кайма – 300 грама
Телешка кайма – 300 грама
Газирана вода – 3 супени лъжици

Не изпускай тези оферти:

Слънчогледово олио – 3 супени лъжици
Паприка – 1 супена лъжица
Сода – 1 щипка

Сол и черен пипер на вкус
Лук – 1 брой

Начин на приготвяне:

Смесете двата вида кайма, нарежете лука, добавете сол, черен пипер, паприка (червен пипер) и сода. Разбъркайте. Добавете към мляното месо газираната вода и го омесете старателно за 10-15 минути. Намажете с олио (около 2 супени лъжици) и покрийте с капак, като съхранявате в хладилник в продължение на няколко часа.

Оформете кебапчетата по два начина: или чрез ръце или като каймата премине през гърлото на пластмасова бутилка. В този случай кебапчетата ще бъдат с по-плътна и равномерна форма.

Загрейте тиган с растително олио. Изпържете, докато станат готови, обръщайте ги периодично, така че да са равномерно запечени.

Сервирайте ароматните кебапчета с картофено пюре, пресни или печени зеленчуци.

Кебапчетата са изключително подходящи за вашите семейни вечери! Посъветвайте приятелите си да приготвят нещо ново за вечеря, като им споделите тази рецепта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Животът ми мина през социализма и това бяха най-хубавите ми години
Next: Отварят голям германски завод във Враца! Ще дават заплати от 1 500 лв!

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.