Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масово се стичат хора към този български пазар, цените са супер ниски! Всичко е хубаво и домашно
  • Новини

Масово се стичат хора към този български пазар, цените са супер ниски! Всичко е хубаво и домашно

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
sgdgfgbfgbfgbfgbgb.png

Оказва се, че в Дупница цените на зеленчуците и плодовете остават много подобни на миналогодишните. Има леко завишение само на гроздето, защото някои сортове се докарват от Свиленград например, вместо от Сандански и Петрич. Там може да си закупите стока от трудолюбиви стопани, родно производство.

Ще видите всякакви сортове зеле, тикви, чушки, домати, лук, тиквички и какво ли още не

Ябълките и крушите са много, както и споменатото грозде. Има и неща като билки, шипки, глогинки. Традиционният пазарен ден е събота, когато там са всичките търговци. В сряда също е много подходящ ден за пазаруване. Там е идеалното място да си купите неща за зимнина.

 

Да разгледаме например сергията на Елка Маврова

Тя е семеен бизнес, произвеждат в село Блажиево – както плодове, така и зеленчуци. Доматите бяха по 2.50 и 3 лева, много хубави. Чушките са на същите цени, а зелето на 1.50 лева. Праз лукът е на 1.50, а дините на 1 лев. Пъпешите са по-скъпи – на 1.80 лева за кило.

„Цените са същите, както през миналата година по това време. Дори мога да кажа, че някои от зеленчуците са малко по-евтини. Реколтата е добра, макар че беше голяма суша. Има клиенти, търговията върви и не се оплаквам“, каза с усмивка Елка Маврова.

 

Сашка Тодорова от Ресилово също продава собствено производство

При нея чушките и праза са по-евтини. Горе-долу продава на същите цени като миналата година.

 

На сергиите от Петрич и Сандански може да намерите кестени и нарове – българско производство!

Ако си купите грозде, срещу 5 стотинки на килограм ви го мелят, за да е готово за вино. Има всякакви сортове. Цената е малко по-висока от миналата година – между 1.60 и 1.90 лева на килограм.

 

Редовни посетители споделят, че ако отидеш в края на пазарния ден, отстъпките са сериозни, за да не се прибира стока

На някои сергии има мегдан и за пазарлък.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наблюдателна зрителка на Игри на волята зададе много неудобен въпрос на предаването
Next: Радев отвърна на тежките думи на Борисов: Такава гавра не съм си позволявал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.