Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията с бебето на Азис е разкрита
  • Новини

Мистерията с бебето на Азис е разкрита

Иван Димитров Пешев август 19, 2022
mistiriqiaizs.jpg

Тайната мистерия с бебето, което фолк певецът Азис показва и нарича „мой син“, е разкрита!

Това красиво момченце не е негово, а на приятел на изпълнителя, казва пред „България днес“ вуйчото на певеца.

„Не е на Азис детето, той си има Рая. Предполагам, че е на негов приятел. Сестра му Матилда има момченце, казва се Алек на името на Азис, но няма второ дете, което той да представя за свое“, споделя Асен.

В средата на май кралят на поп-фолка разкри в Инстаграм че на 44 години е станал баща за втори път. Изпълнителят обаче не издаде името на детето, нито подробности около раждането му.

Не изпускай тези оферти:

След това се появиха твърдения, че детенцето е второ за красивата сестра на певеца Матилда. Сега на тези спекулации категорично се слага край, поне ако може да се вярва на вуйчото на певеца.

Азис нажежи страстите с откровения за световни музикални величия. В Инстаграм профила си изпълнителят на „Как боли“ отговаря на въпроси какво харесва и не харесва.

Първо Азис хвърли бомбата с отговор на въпрос „Кой изпълнител не харесваш“, като посочи великият за милиони по света – Фреди Меркюри. Той не се спря дотук и продължи да рути изпълнители получили световно признание.

Под ножа сложи и новия албум на Бионсе, чрез мнението си какво мисли за него: “Последен опит за връщане в играта, но…”, пише „Телеграф“.

За един от най-горещите тийн идоли Джъстин Бийбър, Азис сподели, че “въобще не го забелязва”.

Азис втрещи и с признание, че никога не е ял диня. Мрази в менюто му да се пречкат магданоз и копър.

На въпрос „Кой е най-неприятният град“, Азис посочва Лондон. Хитовият певец споделя още, че харесва в мъжа, когато не носи тесни дънки, не си скубе веждите и ходи на работа.

Васко не посочва какво не харесва в себе си, защото, ако е имало такова – или го е поправил, или оперирал.

Азис за пореден път демонстрира любовта си към жанра, в който се изявява, като казва, че за нищо на света не би го сменил, а милиардите гледания доказвали, че е най-харесваният, пише show.blitz.bg.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Военният министър издаде извънредна заповед! Незабавно спирате с
Next: Интрига: Двама съседи, топшефове на ПП кроят отстраняването на Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.