Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младоженци от Рибново взеха акъла на световните медии с обичаите на сватбата си
  • Новини

Младоженци от Рибново взеха акъла на световните медии с обичаите на сватбата си

Иван Димитров Пешев април 8, 2023
gurrmrnernnsrasr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-новото семейство на гърменското с. Рибново – Къдрие Авди и Исуф Мусанков, които станаха съпрузи в неделя, се скриха във Велинград да отдъхнат от сватбените вълнения, пише struma.com.

Телефоните, пожеланията и поканите за приятелства в социалните мрежи обаче и там не ги оставят на спокойствие и се налага Къдрие да отделя поне по няколко часа на ден, за да отговаря на всички.

20-годишната красавица и съпругът й, който е с 1 година по-голям от нея, се прочуха с факта, че тяхната сватба беше последната за сезона – сватбените ритуали в Рибново се организират само през зимата, когато хората са свободни от селскостопанска дейност, и затова в селото ги наричат „бели сватби“.

Другото, с което тържеството им се отличи, беше наличието на няколко телевизионни екипа от Турция и Германия, които обстойно отразиха целия уникален 3-дневен ритуал.

Той е свързан с прословутата „Гелина“, когато лицето на булката се рисува с бяла боя и върху нея се лепят маниста в красиви фигури, с излагане на чеиза на показ на цялото село, с много гости, хора на селския площад и невероятно настроение.

Къдрие е възпитаничка на СОУ „Йордан Йовков“ в с. Рибново и в момента е студентка по начална педагогика с чужд език в Югозападния университет в Благоевград. С Исуф се познават от деца, но са заедно от 7 години.

За сватбата си младата жена разказва с усмивка, особено когато се сети колко впечатлени останали екипите от Германия, които за пръв път присъствали на неповторимата рибновалийска сватба.

„За нас това в Рибново е нещо нормално, което се случва всяка зима, но те за пръв път виждаха такова нещо“, спомня си Къдрие.

Гостите останали изумени както от изрисуваното й лице и булчинския тоалет, така и от броя на гостите – около 1200 души, които родителите на младоженците нагостили в два поредни дни.

Окончателно пък се шашнали от купищата мебели, покривки, ковьорчета, бяла и черна техника, домакинска посуда, спално бельо и всичко друго, представляващо чеиза на семейството, които мъжете в двете фамилии подредили и провесили на специални телове над улицата, за да могат всички да ги видят.

На въпроса къде ще прибере всичко това красивата рибновалийка обясни: „Имаме си наша къща, която се строи на момчето от родителите за нас. Все още не е напълно готова, затова ще останем в неговия дом за определен период от време.

Чеизът и дрехите, които бяха от неговото семейство, са прибрани в дома им и когато направим нашата къща, ще пренесем всичко, което ни е необходимо за обзавеждането“.

Къдрие уточни и че самата тя има доста дейно участие в направата на собствения й чеиз. „Мога да шия ръчно на ръка, да плета, веза и т.н. Работихме по него както аз, така и сестрите ми и родителите ми“.

След почивката във Велинград тя и Исуф ще се върнат в Рибново и докато Къдрие се приготвя за изпитната сесия, той вече като глава на семейството има задача да уреди летния им гурбет. Всяко лято двамата с него ходят на работа в чужбина, където се трудят във фабрики или на полето.

Въпреки герданите с банкноти, които получиха на сватбеното си тържество, младото семейство не смята да се откаже от работата зад граница и тази година, защото тепърва имат дом за стягане.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България трябва да знае истината 68-годишният Любомир Лазаров, който тази вечер отвори въпрос за 100 000 лева, затова ще я кажа
Next: Красивата майка на Тошо Куката проговори: Държат децата ни на кучешки студ, все едно са някакви престъпници

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.