Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мрачна прогноза: Тъмни облаци ще надвиснат по Коледа, очакват ни опасни явления
  • Новини

Мрачна прогноза: Тъмни облаци ще надвиснат по Коледа, очакват ни опасни явления

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
daglsdfkgskdfhkgfkhgfh.png

В четвъртък в югоизточните райони е в сила жълт код за силен на моменти и бурен вятър от югозапад. Облачността през деня ще става все по-плътна. От северозапад ще започне да вали дъжд, който до полунощ ще обхване много райони на страната.

В петък и в събота валежите ще продължат и ще са значителни по количество. Още в петък преди обяд в Предбалкана и високите полета ще започнат да преминават в сняг. Вятърът ще стане от север-североизток и с него ще нахлува студен въздух.

 

През нощта срещу събота дъждът навсякъде ще премине в сняг. В събота в северните райони валежите ще отслабнат и постепенно ще спират, а в южната половина от страната ще продължат през целия ден. Ще се образува снежна покривка. По планинските проходи и в Източна България ще има условия за виелици и навявания.

В неделя валежите ще спрат, ще започне разкъсване на облачността. В понеделник сутринта ще е студено, с минимални температури между минус 8 и минус 3 градуса, по-ниски в котловините на Западна България.

През първата половина от следващата седмица ще преобладава слънчево време, с временни увеличения на облачността, вероятността за валежи е малка. Вятърът ще е слаб от северозапад, в много райони временно ще стихва и сутрин ще има условия за намалена видимост в равнинната част от страната. Минималните температури ще остават отрицателни, а дневните бавно ще се повишават.

През втората половина от следващата седмица ще има повишена вероятност за синоптична обстановка със значителна облачност и валежи на много места в страната. Изгледите са температурите да са около или над обичайните за втората половина от декември.

В по-голямата част от страната валежите ще са от дъжд, който в по-ниските планински райони и във високите полета в Западна България ще преминава в сняг. Там има повишена вероятност и за образуване на нова снежна покривка.

От 26 декември вероятността за валежи намалява. Ще има и дни с по-значителни разкъсвания на облачността, особено в планините и планинските райони, но в низините и котловините ще се създадат условия за температурни инверсии, предимно облачно и мъгливо време. Повишена вероятност за валежи има отново в края на декември. Отново обаче по-голяма е вероятността да са от дъжд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Климатологът Симеон Матев предупреди за екстремни явления, морето се навдига
Next: Изненада или не? Лекарство продавано у нас, в Германия струва 6 пъти по-евтино!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.