Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мрачна прогноза: Тъмни облаци ще надвиснат по Коледа, очакват ни опасни явления
  • Новини

Мрачна прогноза: Тъмни облаци ще надвиснат по Коледа, очакват ни опасни явления

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
daglsdfkgskdfhkgfkhgfh.png

В четвъртък в югоизточните райони е в сила жълт код за силен на моменти и бурен вятър от югозапад. Облачността през деня ще става все по-плътна. От северозапад ще започне да вали дъжд, който до полунощ ще обхване много райони на страната.

В петък и в събота валежите ще продължат и ще са значителни по количество. Още в петък преди обяд в Предбалкана и високите полета ще започнат да преминават в сняг. Вятърът ще стане от север-североизток и с него ще нахлува студен въздух.

 

През нощта срещу събота дъждът навсякъде ще премине в сняг. В събота в северните райони валежите ще отслабнат и постепенно ще спират, а в южната половина от страната ще продължат през целия ден. Ще се образува снежна покривка. По планинските проходи и в Източна България ще има условия за виелици и навявания.

В неделя валежите ще спрат, ще започне разкъсване на облачността. В понеделник сутринта ще е студено, с минимални температури между минус 8 и минус 3 градуса, по-ниски в котловините на Западна България.

През първата половина от следващата седмица ще преобладава слънчево време, с временни увеличения на облачността, вероятността за валежи е малка. Вятърът ще е слаб от северозапад, в много райони временно ще стихва и сутрин ще има условия за намалена видимост в равнинната част от страната. Минималните температури ще остават отрицателни, а дневните бавно ще се повишават.

През втората половина от следващата седмица ще има повишена вероятност за синоптична обстановка със значителна облачност и валежи на много места в страната. Изгледите са температурите да са около или над обичайните за втората половина от декември.

В по-голямата част от страната валежите ще са от дъжд, който в по-ниските планински райони и във високите полета в Западна България ще преминава в сняг. Там има повишена вероятност и за образуване на нова снежна покривка.

От 26 декември вероятността за валежи намалява. Ще има и дни с по-значителни разкъсвания на облачността, особено в планините и планинските райони, но в низините и котловините ще се създадат условия за температурни инверсии, предимно облачно и мъгливо време. Повишена вероятност за валежи има отново в края на декември. Отново обаче по-голяма е вероятността да са от дъжд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Климатологът Симеон Матев предупреди за екстремни явления, морето се навдига
Next: Изненада или не? Лекарство продавано у нас, в Германия струва 6 пъти по-евтино!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.