Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мрежата потъна в скръб след трагедията с 19-г. Виктория, пометена на спирка в София
  • Новини

Мрежата потъна в скръб след трагедията с 19-г. Виктория, пометена на спирка в София

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
orjasjjastjast.jpg

19-годишната Виктория Мариева, е момичето, което беше прегазено и убито от камион, докато пресича пешеходна пътека тази сутрин. Това съобщиха нейни близки във фейсбук профилите си, като публикуваха и нейни снимки, пише trafficnews.bg.

„Никой не може да ви подготви за загуба, която идва като бърз вятър. Моите най-дълбоки съболезнования на семейството. Почивай в мир, Виктория”, пишат приятели на Виктория.

Припомняме, че камионът, шофиран от 59-годишният Валентин Иванов я е влачил около двайсетина метра, след което се е забил в спирката. Това съобщи зам. градският прокурор Иво Илиев.

Инцидентът е станал на кръстовището на ул. „Орехова гора“ и бул. „Гоце Делчев“ в квартал „Стрелбище” в столицата, а по разкази на очевидци камионът се е движел с висока скорост.

Не изпускай тези оферти:

„Тепърва ще се събират доказателства. Има свидетели на инцидентна. Те твърдят, че в района на пешеходната пътека, камионът, превозващ минерална вода, е ударил пресичащо момиче. То е било влачено около двайсетина метра. След това камионът се удря в спирката. За щастие на нея не е имало хора“, добави още прокурорът.

Зловещо: Прокуратурата и очевидка с последни данни как камионът е убил 19-г. момиче на спирка в София ВИДЕО

На пръв поглед е нямало следи от спирачен път, но има камери на мястото на инцидента и записите ще се преглеждат, заяви той.

След инцидента шофьорът Валентин Иванов бе откаран в „Пирогов” с травма на главата, която не застрашава живота му. Бързите тестове на водача за алкохол и наркотици са отрицателни, като се очакват резултатите от кръвните му проби.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Предстои събирането на доказателства, има свидетели на инцидента и камери, съобщиха от Софийска градска прокуратура по повод тежкият инцидент в столицата, при който товарен автомобил се вряза в спирка на светофара на бул. „Гоце Делчев“ и прегази 19-годишно момиче.

„В района на пешеходната пътека въпросният камион, превозващ минерална вода, не е спрял и е блъснал момиче, в резултат на което го влачи около 20 метра. Впоследствие катастрофира в спирката. Няма други пострадали“, заяви зам. градският прокурор Ивайло Илиев.

На този етап няма следи от спирачен път, но предстоят експертизи. На мястото има камери, ще се изземат записи.

„Свидетелите са в шок, но са дали информация. Скоростта вероятно е била много висока“, допълни Илиев.

Тодорка Кънчева е очевидец на катастрофата в София, при която загина младо момиче. Ето какво заяви Кънчева, пише Агенция „Фокус“.

„Обръщайки се, видях, че жената пресича, а камионът я повлече. Тя пресичаше на пешеходната пътека, той я удари един път и след като загуби управление, мина и през нея. Шофьорът го откараха с линейката в болница. Аз се обадих на телефон 112“, каза тя.

„Гледката беше много грозна“, споделят хората, които разказват, че шофьорът на камиона е бил буквално в шок.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев с първи думи за скандала около руската посланичка: Унизително е, че
Next: Да не си на Е79 в момента! Жестока верижна катастрофа между Мездра и Ботевград

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.